Геройски загинал

Снимката е от личния ми архив :)

Направо се радвам, че "В крак с времето" беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични "артисти" щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

"В крак с времето" ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното "за и против съветския комунизъм" се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между "стари" и "нови" хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха "В крак с времето" в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.