В последната си публикация, бях започнал с Creative commons или Съзидателните общности, но впоследствие се прехвърлих през няколко други политически и житейски теми...за което искам да ви се извиня като читатели на този блог.
Признавам си, че съм склонен към този голям порок, наречен "разпиляна мисъл", но занапред ще се опитам да избягвам подобни игри с вниманието и концентрацията ви. Пък и така с писание за Съзидателните общности, в което се говори за младите социалисти от БСМ няма как да си привлека контингента от анти-ком-фанатици, които да ме нахранят хубаво... :)
Преди да започна да пиша по темата - не можем ли да измислим някакъв нормален превод на Creative commons на български? Аз лично смятам да започна да си го наричам "съзидателни общности". Преди време, мисля че Вени беше правила някакви опити по темата, но не си спомням с какво предложение бешя излязла, а сега нямам време да правя подобно проучване.
Така че го правя като предложение към цялата общност - да си намерим нормално заглавие на инициативата на български.
Сега по основната тема. От известно време се заинтересовах живо от темата "съзидателни общности" и намирам идеята за чудесна. Още по-хубаво е, че в България тя събира много широка подкрепа.
За да хвърля бомбата, ще кажа, че тази "идеология" по принцип е поле на "лявото" и на лявата политика, но когато разбира се става въпрос за автентичното европейско ляво, чието поле са също така борбата за равни права на хетеро- и хомо-сексуалните, опазването на природата, анти-расизма и анти-фашизма и други такива.
От известно време се каня и все не ми остава време да си сложа подходящия знак на сайта, с който да информирам читателите му, че е лицензиран под договор на "съзидателните общности". Днес най-накрая се хванах да го направя и влязох на централния сайт да потърся подходящия лиценз. Там ми направи впечатление, че върви кампания за събиране на средства за Creative Commons, обаче от България досега не е дарен и един лев...което малко ме разочарова.
За да не съм лицемерен, ще си призная, че и аз няма да даря. Но пък аз от скоро се интересувам от идеята и не съм чак толкова голям привърженик и активист на движението.
Все пак най-важна си остава идеята и нейното прилагане. Но не само, когато си пишем по блогчетата и си разменяме плюнки и шамари, ами и когато залог са важни неща - като държавната администрация например. Или образованието.
Важно е също така тези идеи да се отстояват. Организацията, в която членувам - БСМ, преди е предлагала, разработвала и отстоявала политики по използването на отворен код и свободен софтуер в администрацията. Само че много хора не са склонни да прочетат малко или да се поинтересуват какви идеи застъпва дадена организация - за тях е достатъчна думата "социалистическа" в наименованието, за да я заклеймят. Наскоро станах свидетел в един форум как потребителите бяха много очудени, че младите социалисти обсъждали въпроси за свободния софтуер.
Вчера един друг блогър ни призова да скрием личните карти на бабите си, за да спасим страната (по полски пример). Честно казано обаче аз не смятам, че да можеш да си прочетеш е-пощата и да списваш блог, те прави по-способен да правиш правилни избори относно управлението на общината и държавата си, ако се оставяш да бъдеш воден от първосигнални емоции толкова лесно... Няма повече да говоря по темата, отклоних се достатъчно - www.bsm.bg е на ваше разположение за повече информация.
Първият тур на местните избори е само след 6 дни. Последната седмица от кампанията ще е най-активна, но до голяма степен нещата вече са оформени. В интернет пространството се надпреварват да пишат най-вече симпатизантите на Мартин Заимов, но явно има една голяма част от населението на София, които не се чуват никъде освен на самите избори...съдя по това каква преднина дават на настоящия кмет повечето социологически агенции.Обаче аз искам да напиша малко размисли за другите основни кандидати. И най-вече за самия Мартин Заимов, който толкова много хора подкрепят.Предизборните кампании са интересно нещо. Особено на фона на блогосферата. Много хора от нея често се бият в гърдите, че не четат "традиционните медии", не им вярват, презират ги, мразят ги и т.н. Журналистите са продажни, мръсници, тъпи и пр., и пр. ...Също толкова хора от блогосферата обаче (в много случаи същите) сега казват, че ще гласуват за Мартин. Защото той бил модерен, интелигентен и още не-знам-си-какво. Откъде го разбрахте? От кампанията му.Да, кампанията на Мартин е много силна и много добре направена. Има чуден сайт, блог, реклама по ТВ и големи плакати по улиците.НО... Мартин не е това, което е кампанията. От всичките му изяви (дори на сайта си - няма ли кой да му каже как се говори пред камера?!) аз лично виждам един... "смотан" (не знам каква по-подходяща дума да намеря) човек, който не може да говори нормално, изглежда малко неадекватно, говори каквото се очаква да се чуе от него и разчита на емоционални апели към "интелигентните" жители на столицата за подкрепа.Няма реална програма, няма конкретни и прости идеи, зад името му не седят някакви особено успехи. Изобщо няма да засягам въпросите за миналото му - те нямат отношение в случая.Още в началото на кампанията за месните избори казах на всичките си приятели, че Мартин Заимов за мен е най-слабата кандидатура, която някога е излизала от ДСБ-средите. Честно казано СДС вече изобщо не смятам, че могат да предложат нещо стойностно като хора - на фона на Филип Димитров, Йордан Бакалов, Петър Стоянов и всякакви подобни политически карикатури. Но винаги съм смятал, че ДСБ е друга работа, каквото и мнение да имам за г-н Костов и наследството му от годините, когато беше министър-председател.Мнението ми за г-н Заимов се затвърди, когато той направи онази изцепка в интервюто на Петър Волгин, за която вече писах на блога си и която беше широко коментирана от блогъри и читателите на този сайт. Отново повтарям мнението си, че това беше голяма грешка. В страни с по-развити демократични традиции подобно изказване наистина би довело до отпадането от надпреварата на въпросния кандидат - все едно в Обединеното кралство някой да не признава монарха за държавен глава...но да не коментираме повече този въпрос.Факт е, че широката подкрепа, която Мартин Заимов събира сред младите и активни избиратели се дължи на качествената предизборна кампания, която направи - за това той и предизборният му щаб могат само да бъдат поздравявани. Но пък е тъжен факт, че за пореден път "младите", "интелигентните", "образованите", "независимите" позволяват да бъдат водени за носа и манипулирани и то от кой - от презрените от тях самите традиционни медии и традиционни начини на набиране на гласове.Аз ще гласувам за Бриго Аспарухов. Не заради друго, ами защото при дадения ми избор, той е кандидатът, който ми допада най-много. По принцип съм на мнение, че между държавата от една страна и армията/полицията/разузнавателните служби от друга трябва да съществува неприкосновено разделение (не съм достатъчно наивен да си мисля, че която и да е държава може без разузнаване или че държавите не се "шпионстват" помежду си), но след като единият кандидат може да отрече устоите на държавата ни и да продължи да се състезава за кметското място защо да не може другият да прекоси тази граница?
Местните избори наближават. Остава само седмица до първия тур. По градове и села стотици кандидати се впускат в битка за места - в общински съвети, за кметове и т.н.
Предлагам ви един интересен поглед към феномена на тези избори - местните "бизнес" партии.
Току що в един друг блог прочетох в един друг блог, че България била съюзник на нацистите през 2СВ само "по неумолимото стечение на обстоятелствата" и че отказала на германците да изпрати евреите си в лагерите на смъртта.
Не знам защо, но вече съм си поставил едва ли не като лична мисия да опровергавам всички подобни "изкривявания" на историята, независимо дали идват от крайно ляво или крайно дясно.
Първо: България е станала съюзник на нацистка Германия поради стечение на обстоятелствата точно толкова, колкото и по същата причина е била зачислена към социалистическия лагер. България е станала част от тази ос още от 1СВ, когато също е воювала срещу Обединеното кралство, Франция и т.н.
Второ: Не може да се говори по този начин за България, сякаш тогава тя е била демократична държава. Още в средата на 30-те Цар Борис ІІІ си е бил изградил т.нар. "едноличен режим", с който грубо е потъпквал Търновската конституция. Освен това по времето на едноличния режим е имало гонения, репресии, интерниране, лагери и дори Закон за защита на държавата, който е забранявал съществуването на мнозинството политически партии - разбира се българските "демократи" го приемат това за нещо нормално, но в обществените науки то се нарича "авторитаризъм".
Трето: Спясяването на българските евреи е дело не на Цар Борис ІІІ и неговите приближени, които са планирали да пратят еврейското население, срещу което вече са били прилагани най-различни репресии, като носене на жълти звезди и други, а на българската интелигенция и общественост, които са се опълчили срещу мярката и са успели да ги спасят. За сравнение, евреите от окупираните територии във Вардарска Македония са били екстрадирани и интернирани в концентрационните лагери.
В заключение мога само да помоля разните там вихрени блогъри да спрат да пишат глупости и да лъжат, защото от това не печели абсолютно никой!
