Фази на лъжата, фази на страха

Има един момент, в който наглостта се превръща в страх. Панически, спиращ дъха страх, който започва да наднича иззад арогантната усмивка. Слабостта на Олигархията си личи по начините, по които се опитва да маргинализира протестите, с участието на едни и същи свои подставени лица. Да проследим:

Фаза 1: Отричане на протестите, като партийно организирани, предизвикани от опозиционната политическа сила и платени от престъпните кръгове, стоящи зад нея. Боби СИЛОвакът излиза в ТВ7 да обяснява, че Бойко Борисов му е предложил 40лв. да протестира.

Натисни за по-голям размер

Фаза 2: Признаване на "справедливите искания на гражданите" (които бяха платени и докарани от Монтана) от страна на Кабинета и среща с МНИМИ представители на протестиращите. Бобчо СИЛОвакът отива на среща в Министерски съвет.

Фаза 3: Очерняне и компрометиране на единствената мощна институция, останала извън опеката на Олигархията - Президентът на Републиката. Сайт, близък до Бобе СИЛОвак, публикува "разследване на независими журналисти", разбира се лишено от каквито и да било доказателства, за "далавери". "Разследването" е пространно отразено от всички медии, близки до Олигархията.

Фаза 4: Постоянни опити за сплашване на протестиращите чрез тиражиране ПОСТОЯННО на СЛУХОВЕ за платени провокатори от футболните агитки. Забележете, СЛУХОВЕ - Олигархията е толкова страхлива, че дори не смее реално да действа. Знае, че вдигне ли нож срещу гражданите, от нож ще умре.

Фаза 5: Последна засега. Започва мащабна акция за разделяне на протестиращите - бедни с/у богати, умни с/у глупави, морални с/у неможещи да си плащат сметките. Боб POWERman се появява заедно с едно от нелегитимно нарочените за лица на февруарските протести Ангел "Че" Славчев в студиото на ьТВ, казва за разделението бедни/богати и няколко пъти си сменя позицията дали кабинетът трябва или не трябва да подава оставка. В крайна сметка май не трябва.

А истината всички я знаем. На пл. "Независимост" се събираме всяка вечер редом бедният и богатият, слабият и силният, живеещият на жълтите павета и в отдалечените села на Странджа, обединени от желанието да извоюваме свободата и независимостта си. Тази свобода започва с оставката на кабинета на Олигархията.

И ще бъдем там, всяка вечер, докато не го постигнем.

Чакам ви довечера, в 18.30 на Ларгото.

Черни точки

Не си спомням черните или червените точки бяха хубави едно време - сигурно червените, все пак живеехме в ония времена...но нека си направим кратка равносметка какви черни точки натрупа кабинетът Орешарски за ТРИ СЕДМИЦИ:

• Спорни, олигархично-зависими назначения в кабинета (Тихолов, Стоянович, транспортният министър и т.н.)
• Амбиция за промяна режима на пушене в закрити пространства (пълна глупост, обслужваща лобистки интереси)
• Назначаване на Делян Пеевски за шеф на мега-структурата ДАНС, след като законът е бил променен така, че да може той да стане шеф. Впоследствие, опитът за нелегитимното му връщане в Народното събрание
• Приемане на СУПЕР-лобитско изменение на закона за хазарта, което обслужва САМО И ЕДИНСТВЕНО една компания - Еврофутбол, зад която седи лицето Васил Божков, много близък на Премиера Орешарски
• Назначаване за зам.-министър на вътрешните работи на лице, СВЪРЗАНО СЪС СИК, след като ни обясняваха как ще връщат държавата от Бойко, Пашата и...СИК. И последващото му уволнение...2 часа по-късно.
• Бях забравил и зявките и назначаването на бивши агенти на ДС във Външно министерство! Благодаря на Пламен Нейков, че ми напомни

Това е за ТРИ седмици, а Орешарски ни иска 6 месеца кредит на доверие. Как ли пък не.

Програмата на новото правителство

Снимка: dnevnik.bg

Считам се за прогресивен човек. Предпочитам държавата, чрез закона, да урежда това, което така или иначе съществува като отношения в обществото, отколкото да се опитва да скрепи нещо, произтичащо от миналото. Също така предпочитам без упование на идеологии и догми, държавата да участва директно или индиректно в процеси, които пазарът сам по себе си не може да разреши ефективно, стига разбира се това да не води след себе си по-тежки неефективности.

Но най-вече смятам, че оставени сами и свободни, хората ще намерят най-добрият начин да живеят като индивиди и като общество. Ролята на държавните институции е да насърчават и гарантират тази свобода всекиму (а не само на тези, които могат да си я “купят”).

От тази си гледна точка, си направих своеобразен разбор на новото правилство на базата на конкретните приоритети, изтъкнати от мин-председателя и неговите министри:

Орешарски:

• Подновяване на проучванията за Белене - тоест, забравяме за насърчаването на възобновяема енергия, хвърляне на много пари за проект, който не е безспорно нужен (България към момента произвежда свръхмного енергия) и разбира се - много много крадене.
• Отпадане на предожената забрана офшорки да участват в държавни поръчки - реверанс към спонсорите, които обезпечават предизборната кампания на всички парламентарно представени партии. От друга страна, отказ на държавата да осигури ефективна работа на пазара, като създаде еднаква и справедлива среда за всички фирми.
• Преразглеждане не правилата за парите на държавните фирми - същото като предната точка - нов реверанс и преференции за няколко определени банки/търговски дружества. Все пак Делян Пеевски отново е част от управляващата коалиция.
• Отпадане пълната забрана за пушене на закрити обществени места - държавата се отказва от това да гарантира еднакъв достъп до здраве на всичките си граждани.

Вигенин:

• Връщане на агентите на ДС във Външно министерство - съвсем ясен знак, показващ, че греховете на тоталитарния режим са били просто една малка девиация. Отказ за категорично скъсване с този тоталитарен режим.

При подобна оценка, в моето съзнание няма как човек с прогресивни възгледи да намира представителство в подобен кабинет.

Подривният бизнес

Всички се взираме във Фейсбук, iPad-ите и продуктите, които не съществуваха преди десетина години, когато говорим за похода на технологиите в битието ни, но истината е, че интернет и новите технологии променят много повече познати ни и съществуващи отдавна индустрии - книгоразпространението и Amazon, летенето и Ryanair, застраховането и Geico.

Навикът ни кара да си казваме, че България е прекалено назад от тези тенденции и че затова няма смисъл да мислим в тези параметри, но малко се замисляваме, че по-неразвитият пазар е и възможност да приложим много по-лесно и успешно тези иновации.

Въпросът за новите предприятия и бизнес модели, не е въпрос само за личният успех на хората, които ще го направят. Той е въпрос и за по-добри и евтини продукти, които тези по-ефективни предприятия създават за масовия потребител.

Разбира се, "мисленето" не е достатъчно, но с него се започва. Хубаво е, че и у нас се случват подобни събития, които да ни накарат да мислим по тези въпроси и да ги обсъждаме. Пример за такова е събитието DigitalK, което ще се проведе на 3 юни в София. Лекторите, които ще участват в него, имат сериозен опит точно в стартирането на предприятия, които се целят в установени компании и модели и не се страхуват да поставят под съмнение основите им. Можете да научите повече за тях от линка.

Анализ на изборите

Следва анализ на изборите. 

Мога да измисля голям брой умни приказки, с които да блесна пред приятели, познати и непознати във Фейсбук. Истината обаче е, че въртейки се измежду една групичка 200-300 човека, които ги вълнува какво се случва в България (пасивно или активно), няма да променим нищо.

Не познавам някого, който не е гласувал. Така че каквото и да напиша сега за тази малка група от хора, които гласуват, колкото и искрено да се възмутим от положението в България, няма да променим нищо. Промяната ще дойде, когато гласуват онези ~50%, които в неделя си останаха вкъщи.

Сред тях има образовани и необразовани, прости и интелигентни, бедни и богати, влизащи в Интернет и четящи "Уикенд".

На мен лично ми се повдига, когато чуя някое от следните словосъчетания: "интелигентно малцинство в Интернет", "интелектуален елит", "централна градска част". На дядо Генчо от с. Пелатиково, Кюстендилско също.

Геройски загинал

Снимката е от личния ми архив :)

Направо се радвам, че "В крак с времето" беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични "артисти" щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

"В крак с времето" ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното "за и против съветския комунизъм" се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между "стари" и "нови" хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха "В крак с времето" в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.

Защото така е правилно

Всяка година по това време водим едни и същи разговори/спорове.

Защо? Защо подкрепяш? Защо участваш? Защо ти пука?

Защото в Конституцията на Републиката пише:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

- Цитат по сайта на Народното събрание

Защото днес са мюсюлманите и педалите, а утре може да сме аз и ти.

Защото така е правилно. Не давам страната си на омразата.