Началото на края

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

(Още) Шамари за Сергей

В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.

Къде сме ние?

Юли 2009 - БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. "лидер" на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:

"Ние...няма...да ви...предадем"
"Аз...няма...да бягам...от...отговорност."

Разбира се в държавата на "Големия брат" подобни изказвания в стил "войната е мир" са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.

Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за "опозицията". БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.

Отговорно

Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата - ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.

Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на "реформиските" сили в момента се явяват лица като... Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.

Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.

Обединеното кралство - сега накъде?

Източник: BBC

Пълните официални резултати все още не са ясни, но вече има достатъчно информация от изборите в Обединеното кралство за първоначални заключения и прогнози.

Консерваторите като цяло печелят, но недостатъчно – и най-вероятно ще са доста далече от 326-те места, необходими им за мнозинство. Лейбъристите твърдо са втори, поне с 40 представителя по-малко в Камарата на общините. За либерал-демократите нещата изглеждат още по-тъжни. След "Клегманията" и всички приказки за разбиване на двуполюсния модел, те може да се окажат и с по-малко представители отколкото имаха в предишния Парламент. Това е странно особено на фона на получените от либерал-демократите гласове – около 6,5 млн. досега при около 8,2 за лейбъристите и малко над 10 млн. за консерваторите. При тези цифри либ-дем имат близо 5 пъти по-малко депутати от лейбъристите и почти 6 пъти по-малко от консерваторите. Ясно е, че за тях коалиция ще е невъзможна без сделка за електорална реформа.

За Дейвид Камерън ще е много трудно да се пребори с партията си, за реформиране на простата мажоритарна система и преобразуването ѝ (може би) в пропорционална. Да не кажем невъзможно. От друга страна Гордън Браун ще трябва да направи доста широка коалиция, за да може да управлява страната. Подобна коалиция ще включва не само либ-дем, а и други по-малки партии – като например местните национални движения на Уелс и Шотландия. Поради спецификата на британското конституционно устройство обаче, сега първи на ход е настоящият премиер, тъй като при липсата на опозиционно мнозинство той не е длъжен да подаде оставка и може да се опита да сформира кабинет.

Източник: BBC (натисни за по-голямо)

Още малко общи заключения от изборите:

• Консерваторите изобщо не успяха да привлекат подкрепата, на която се надяваха. Досега като цяло ръстът на подкрепата им е около 4%, което е прекалено малко за партия, която иска уверено да спечели и да управлява.
  
• Лейбъристите губят доста тежко в Англия. В национален мащаб загубата в гласове е от порядъка на малко над 6%, но в Англия това се изразява в чиста загуба от 82 депутатски места. Партията обаче остава традиционно супер-силна в Шотландия, където консерваторите имат всичко на всичко ЕДИН депутат (от 59).
  

Най-голямото събитие извън резултатите обаче е невъзможността на хиляди британци да гласуват, тъй като в 22:00ч множество секции са затворили с опашки от по 200-300 души пред секциите. Срамота, казват британските журналисти. Ядосана гласоподавателка се възмущаваше с какво право изпращат наблюдатели на изборите в Афганистан, като не могат сами да си организират техните, но пък за нас хубав пример, че дори в най-старите демокрации се случват подобни изпълнения.

Интересното в случая е, че законът е пределно ясен – всеки, който преди 22:00ч е получил бюлетина и чака да гласува, трябва да се възползва от правото си. Защо секционните комисии просто са решили да хлопнат мандалото остава да бъде изяснено.

Можете да следите всякаква информация за развоя на изборите - ето тук.

По-добре отколкото да се бият

Понякога сами не си даваме представа колко напред е България. Ето вижте новият министър на здравеопазването не иска да каже нищо за здравната реформа, но иска да се УСМИХВА:

А можеше да се бие, като в Чехия:

Изводът? Надминахме чехите. Но някак си първото видео много ми напомни за второто...

Обединеното кралство – все по-близо до първата си коалиция... и до парламентарна реформа

На чия глава ще сложи короната Ник Клег? :: снимка The Independent

Всички основни проучвания на общественото мнение показват де факто равенство между основните политически сили. Например днешното (22 април) проучване на YouGov за в-к "Сън" (който изявено подкрепя консерваторите) дава следните резултати:

Консерватори - 33 процента (нагоре 2%)

Либерал-демократи - 31 процента (надолу 3%)

Лейбъристи - 27 процента (нагоре 1%)

Други - 9 процента (без промяна)

Оригинален материал

Въпреки предимството на консерваторите обаче, ако това разпредление се възпроизведе и на изборите на 6 май, най-голямата парламентарна група в Парламента ще са... лейбъристите. Това е резултат на чистата мажоритарна система, която използва Обединеното кралство. Консерваторите ще са втори с <10 депутата разлика, а либерал-демократите далечни трети. Нито лейбъристите, нито консерваторите ще имат достатъчно депутати за мнозинство.

Едва ли нещо ще се промени сериозно в идните дни, напротив – последните анализи на МВФ например засилват позицията на лейбъристите, защото показват, че страната излиза от рецесия и през 2010г. и 2011г. се очаква икономически растеж.

Така че, следизборната коалиция изглежда 90% сигурна. А възможността Гордън Браун да запази премиер-министърското си място също е значителна.

В интервю за днешния брой на "Гардиън", лидерът на либерал-демократите Ник Клег заявява, че партията му няма да отстъпи от искането си за избирателна реформа и преминаване към пропорционална избирателна система. Темата е централна за партията му, тъй като буквално от години либерал-демократите биват "прецаквани" от мажоритарната избирателна система.

Интересно е, че консерваторите като цяло и председателят им Дейвид Камерън в частност, са против реформирането на избирателната система, което прави трудно коалирането на торите с Либ-дем (това е нарицателното име на либерал-демократите). Клег коментира, че ако лейбъристите останат най-голяма група и запазят министър-председателя си с трети резултат на изборите, би било лудост да се отрича необходимостта от реформа.

От друга страна лидерът на либерал-демократите не крие антипатията си към Гордън Браун, когото смята за човек "от системата", неспособен и/или незаинтересован да я ремонтира така, че да бъде по-открита и справедлива.

Все по-очевидно е, че либерал-демократите и Ник Клег ще "поставят короната" след изборите. Ако се запазят тези тенденции, моята прогноза е правителство на Лейбъристите, подкрепено от Либ-демократите, с премиер-министър Гордън Браун.

Важен тест за гражданското общество

Дом или затвор?

Днес нямам почти никакво време да пиша, но от няколко дни отлагам това и държа темата като чернова в главата си, защото смятам, че е изключително важно.

Преди да сме се осъзнали България ще се е превърнала в една небалансирано развита страна в покрайнините на ЕС, която поради специфичното си географско положение и все пак някакво икономическо развитие ще започне да привлича доста хора от места, по които те нямат почти никакви шансове за житейски успех.

Имиграцията е въпрос, който тепърва предстои да ни връхлети с огромна сила и за който ние сме тотално, дори абсолютно неподготвени (то пък досега за какво ли сме били подготвени).

Опасността е цялата тази неподготвеност да избие в една ксенофобска политика, със съпътстващите я нарушения на елементарни човешки права, които не би трябвало да се отказват на нито едно човешко същество, особено пък в държава-членка.

За съжаление актуалният случай със съдбата на едно младо арменско момиче, наречено Аревик, дошло в България, за да бъде с приятеля си, и набързо прибрано в затвора в Бусманци (това нещо с друго име не може да бъде наречено), въпреки че е бременно, говори че обществото ни вече е тръгнало натам.

Ако и за вас тези въпроси са важни и конкретно съдбата на Аревик (и Давид) вижте блога на Светла Енчева, за да разберете как да помогнете и действайте!

Как изглежда Промяната?

Снимка: whitehouse.gov

За по-малко от 18 месеца откакто е встъпил в длъжност Барак Обама дава сигнали за едно изключително амбициозно президентство. Българските му "колеги" могат да се подредят в редичка от най-високия (пост) към най-ниския и да гледат как се изпълняват поети обещания. (Не че Обама има някакъв избор де – ако започне да "забравя" какво е обещал, много бързо ще се прости с поста си).

Впечатление прави и лекотата с която Президента Обама се захваща с проблеми, които засягат вкоренените с години интереси на изключително мощни лобита – компаниите за здравно застраховане (огромни и много мощни американски корпорации), инвестиционните банкери и т.н.

Това няма как да не предизвика ответна реакция. Борбата за реформиране на здравната система отне повече от година. През това време засегнатите корпорации използваха всичко в арсенала си, за да се противопоставят на предложенията на Обама и демократите за реформи с цел разширяване на здравното покритие (в САЩ, една от най-богатите държави в света, има над 40 МИЛИОНА души, които НЯМАТ достъп до здравеопазване).

Повечето представители на републиканците, които както всяка уважаваща себе си дясна партия по света, се интересуват повече от защитата на корпоративните интереси на големите си спонсори, както винаги изиграха ролята на принципна опозиция. С подкрепата на професионалните лобисти и гласовитите медийни лакеи на ФОКС (колоритни фигури като Глен Бек, на които представата за света накратко може да бъде обрисувана от лозунги като "Обама = социалист + комунист") и с хвърляне на огромни средства, за да бъде организирана "спонтанна народна реакция" против "социалистическите" предложения на демократите, корпорациите се надяваха, че и този път ще успят да блокират промяната и да защитят интересите си (които е ясно какви са – да прибират повече пари срещу по-малко и по-некачествени услуги). За тяхно голямо учудване този път номерът им не мина.

Въпреки наистина сериозното обществено противопоставяне, и залагайки рисково в началото на изборна година да прокарат непопулярно решение (кой казваше, че само десните партии прилагали непопулярните решения?), Обама и демократите прокараха предложенията си, дори след доста компромиси и с голямо забавяне.

Това се случи не без помощта на "Organizing for America" – организация, която наследи предизборният щаб на Барак Обама и която се води от бившия шеф на същия предизборен щаб – Дейвид Плъф. Нейните активисти събраха подписите на над 1 милион американци, които подкрепят реформата и организираха множество и най-различни дейности из цялата страна, за да популяризират предложенията на демократите.

И само броени седмици, след като реформата най-накрая стана факт, Барак Обама захваща нова не по-малко тежка и не по-малко опасна (политически) задача – да реформира финансовия сектор. Ако погледнете видеото, което съм прикачил тук, сигурно ще ви направи впечатление колко безкомпромисен изглежда Обама в него – много нетипично предвид досегашния му дипломатичен и приятелски тон. Разбира се, не липсват знаците за протегната ръка към всички, но посланието е "Ако искате да направите нещо добро за страната си, заповядайте, ако ли не – ще се справим и без вас". Републиканците отново се подготвят за сериозна битка. Всичко, което могат да направят, за да блокират реформите ще е добре дошло за техните мащабни спонсори от Уолстрийт. Но актуалният скандал с измамите на "Голдман Сакс" (напомням, че банката беше една от най-стабилните по време на финансовата буря през 2008г.) дава силен аргумент в полза на демократите.

Въпреки цялата финансова каша, в която точно тези огромни банки забъркаха целия свят и последвалите разкрития за грандиозни злоупотреби, същите тези банкери продължават да твърдят, че държавата "не трябва да им се меси" и че "не трябва да ги регулира". Защо? Защото те самите си знаят най-добре. Държа да напомня, че същите тези, които не искат сега да им се меси държавата, първи изтичаха на държавното килимче да искат помощ, защото са "прекалено големи, за да се провалят" (too big to fail). Когато получаваха милиарди долари държавна помощ нямаха против държавата да им се меси с парите си.

В същото видео, което е прикачено тук, Обама ясно заявява – няма да има компромис по отношение регулацията на пазара на деривативи (средство за мащабни спекулации и основен виновник за финансовата криза, с която започна глобалната такава). Остава да видим способен ли е да издържи.