Господин И на 1/4 век

Да, днес ставам на 25. Годините ми не са нищо особено като житейски опит - имало е и върхове и падения, но като цяло са били щастливи години. Най-показателното е, че не съжалявам за нищо.

От друга страна, ако има нещо, с което се гордея, то е хората около мен. Родителите ми, сестра ми и мъжа й, племенницата ми, всички роднини, жената до мен, приятелите ми били те близки или малко по-далечни (но никога прекалено отдалечени), които през последните годни се увеличават с големи темпове.

Благодаря ви, че ви има! :)

Тази статия не може да става прекално дълга, тъй като не обичам да говоря толкова много за себе си. Но за да завърша подобаващо, нека ви кажа нещо забавно:

Един приятел ме попита какво искам да ми купят за рожденния ден.

"Депутатско място" отговорих.

Оказа се, че всички били изкупени.

Шегата настрана, но всяко нещо идва с времето си и с много труд разбира се. Аз съм убеден, че пред мен, както и пред всички нас предстоят най-добрите времена.

До скоро!

Baby you got my number...

Едно страхотно изпълнение, което смятам няма нужда от никакъв коментар, мен лично просто ме кара да се усмихна:

Словоблудства-1

“Големият враг на ясния език е лицемерието. Когато между истинските и заявените цели на някого има несъответствие, той инстинктивно се обръща към дългите думи и изтърканите идиоми, и като сепия плюе мастилени петна.”

Джордж Оруел

От публикацията "Сбогом на мажоритарния вот" на vsekiden.com:

“Да кажем направо – мажоритарната система облагодетелства богатите, докато пропорционалната защитава интересите на икономически по-слабите. И тъй като, за съжаление, в нашето общество богатите са много малък процент, едни мажоритарни избори няма да дадат тази представителност, която би трябвало да има в Народното събрание”

Иглика Иванова, Коалиция за България

“Време все още има, макар и малко. Но в условията на вихрещо се явление като купуването на гласове мажоритарният избор само ще изкуши и поощри още повече мераците на нарушителите”

Четин Казак, ДПС

“НДСВ не се страхува от мажоритарни избори, но предлаганият закон е концептуално сбъркан. Чрез него се хвърля прах в очите на хората, но всъщност е една мимикрия на пропорционалната система”

Камелия Касабова, зам.-председател на НДСВ (са това съм принципно съгласен, но знаем колко им дреме на НДСВ за "хората"; а иначе от приказката, че не се страхуват, разбираме колко много се страхуват всъщност...)

С грижа за здравия морал

Българските парламентаристи успях да сътворят поредното юридическо и гражданско безумие

От "Дневник" току що научавам, че по настояване на народния представител от БНД Владимир Дончев в проектозакона за лобистката дейност е включена разпоредба, която забранява лобиране, което подтиква към "нарушаване на нормите на обществения морал".

Основанието? Според г-н Дончев, в противен случай "представители на гей организации ще получат правна възможност да се регистрират и публично да лобират за узаконяване на еднополовите връзки".

Браво Владо! Браво Дончев!

Поредният недообмислен, дискриминационен и простичко казано идиотски текст от поредния мастит обществен и политически ум е точно това, от което имаме нужда. Особено интересно е, че това предложение идва от народен представител от групата на БНД, която иначе ни се представя като най-демократичната, най-европейската, най-прогресивната.

Хубавото е, че г-н Дончев е толкова некадърен и неинформиран, че не разбира сам, че предложението му с нищо няма да попречи на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да търсят правата си. Отделно от факта, че понятието "обществен морал" е юридически нонсенс, никъде в българското законодателство не пише, че сексуалната ориентация може да противна на морала. Даже обратното - има една дузина нормативни актове, които забраняват на държавата и институциите й (четете внимателно г-н Дончев) да разделят хората на основание сексуалните им пристрастия.

Лошото е, че в Българския парламент се подвизават такива творчески величия и много често те се заблуждават и сами и се опитват да заблуждават и нас, че имат нещо общо с модерните демократични възгледи за правова държава, в която се съблюдава спазването на човешки права.

Още при:
Аксиния Генчева
Girls Gone Wise
Openly Feminist (на английски - от нея научих новината първо!)

Блогрол

Списъкът на блоговете, които следя в Гугъл четеца си постоянно се променя (напоследък повече расте), но тази динамика прекалено бавно се отразява в списъка на блоговете, публикуван тук.

В профила ми всеки може да види кои блогове следя, но не е толкова нагледно колкото тук. Ето защо реших да добавя сравнително новата приставка на Блогър, която действа горе-долу като фийд и да й позволя да показва последните публикувани неща във всички блогове, които намирам за достатъчно стойностни (да, има и такива, които следя, но не съм сложил във връзките си, тъй като не смятам, че го заслужават - така че списъкът е и вид оценка от моя страна - положителна) :)

Ако вие следите този блог, харесва ви и смятате, че в него се публикуват стойностни неща и имате свое собствено място, където публикувате, моля ви добавете връзка към него.

8 март

Преди всичко честит празник на всички жени.

Няма да се спирам на безумния аргумент, че 8 март не е празник, защото го били измислили комунистите. Нито на по-разумния "защо имаме нужда от ден, в който да се държим добре с жените около нас", с който принципно съм напълно съгласен.

Също така не искам да обсъждам как трябва да празнуваме 8 март - дали с цветя, бонбони и парфюмчета или с манифестации и протести. Мисля, че празникът може да събере всичко това в себе си и човек да го отбележи както намери за добре.

Искам обаче да използвам повода, за да поразсъждавам малко за положението на жените в българското общество и относно това дали имаме нужда от ден като 8 март.

Има един много глупав аргумент, че социализмът е свършил в България това, което до ден днешен не може да се случи в голяма част от западноевропейските страни - направил е хората от различните половете равни. Всъщност, макар да сме напред в някои отношения (най-вече като номинално участие на жените в професионалния и обществения живот), като цяло изобщо не сме довели това равенство докрай. И днес работещите жени в България получават с 15% по-ниска заплата от мъжете (това е средният процент за ЕС). Тази статистика е направена по официалните цифри, които се декларират от българските работодатели, така че изобщо не можем да твърдим, че е меродавна, но все пак е някаква отправна точка.

И все пак разликата в заплащането е много малка част от проблема с еманципацията и равните възможности в България.

Един много по-голям проблем е например домашното насилие, за което никой не води нито убедителна статистика, нито се предприемат някакви мерки. А това е един ужасен проблем, който не е просто криминален - систематичното и постоянно насилие над едно човешко същество го уврежда психически и спира развитието му.

А да не говорим за пасивните и агресивни форми на сексуален тормоз, които много голяма част от работещите български жени са длъжни да изтърпяват. Свикнали сме да се надсмиване на куриозните истории за съдебни дела, които достигат до нас от Западна Европа или зад океана, но едва ли се замисляме какво струва на колегите ни и жените около нас изобщо това.

Не искам да бъда съдник на онези жени, които са направили компромис със себе си в името на професионалното си развитие и/или житейската си задоволеност и щастие. Но за какво равенство на възможностите можем да говорим или за каква меритокрация при положение, че водещият фактор за израстване не само в политиката, но и в медиите и на други места е сексуален, а не професионален, т.е. базиран на умения.

И не знам колко хора се замислят по въпроса, че това нанася големи вреди на обществото като цяло, тъй като не позволява на най-кадърните и умели негови членове (от женски пол в случая, но това важи и за други подобни) да се развиват и да заемат водещите позиции в него.

Не е това обществото, в което аз поне искам да живея.

Актуализация: (видяно при Openly Feminist) Георги Марков има близки до моите разсъждения в задочните репортажи.

Говорене за изборна употреба

Зачетох се днес в новините от митинга на "Атака" по повод 3 март.

Обществено мероприятие, на което се събират 10'000 души в България само по себе си е новина, а когато става въпрос за политическо такова е редно да подходим с известна доза недоверие, макар и тази партия и преди да е успявала да привлече голямо внимание към мероприятията си.

Разбирайки обаче, че митингът е бил организиран и с участие на хора от страната, пристигащи с автобуси, ознаменуван с поход, воден от лидера на партията Волен Сидеров, качен върху микробус, обримчен с българския трибагреник ми става ясно, че са мероприятието са били похарчени едни сериозни пари. Откъде идват те остава висящ въпрос.

Друго обаче ми направи много силно впечатление.

През последните 2-3 години, Волен Сидеров и представляваната от него политическа сила, доста промениха говоренето и политическите си послания. От вчера обаче нео-фашистката реторика се завърна и с нея и грозните приказки за "ново иго", "мекерета", "ибрикчии" и прочие.

Явно е, че този тип послания са запазени за предизборната кампания, когато на Волен и компания им трябват колкото се може повече гласове на отчуждените и обезверени граждани на Републиката, сред които анти-етническата риторика се харчи добре. Това си вървеше добре през 2005г., когато "Атака" беше прохождаща политическа сила и тепърва набираше подкрепа, но след затишието и "нормалното" политическо поведение от тоя тип говорене лъха на фалш и лоша актьорска игра.

Поне на мен ми изглежда много скалъпено и неестествено, но да видим колко хора ще зариби този път...