Водещият на шоуто

В продължение на разговора ни от миналата седмица, пък и в доказателство на тезата ми, искам да ви цитирам мнение на френският журналист и кореспондент на в-к „Льо Монд” за България и Балканите Александър Леви, който пише в блога си (част от вестника), че „благодарение на спора за ромите, София най-накрая е намерила своето място в Европейския съюз”. Според френския журналист това „място” е като „източник за журналистите”. Повод за такова твърдение му дава поведението на нашия министър-председател Бойко Борисов (напомням кой е – ако сте забравили), който се е изказал пред европейските журналисти, че срещата на върха на ЕС „бе доминирана от остри реплики, да не кажа скандал”. Александър Леви коментира, че по този начин де факто г-н Борисов е издал на широката публика какво се е случило по време на срещата.

Дори не искам да коментирам словесните форми на премиера ни. По-притеснителното е, че за пореден път пълната липса на компетентност и елементарни познания по комуникиране в публичното пространство, стават повод г-н Борисов да изложи не просто себе си, а страната ни. Съвсем закономерно г-н Борисов е приравнен на „репортер от срещата” и недейте да мислите, че това е само и единствено заради странното му и непохватно поведение пред медиите.

Пасивната „репортерска” роля, с която го оприличава френският журналист, със сигурност е продиктувана и от пълната смиреност на отказ от вземане на отношение от Република България към въпроса с „репатрираните” от Франция българки граждани.

Политиката, която води кабинетът ни е дотолкова смешна и жалка, че г-н Борисов сам и в прав текст си признава, че всичко се прави в името на една голяма политическа сделка (е, не стига дотам, че да признае мотива, който засегнах вчера):

(...)цитира обяснението на Бойко Борисов, че ненамесата се обяснява с желанието българите да се включат в шенгенското пространство, без да мътят водата.

Е, може би няма да е лошо да напомним на г-н Борисов, че решението за включването ни в Шенгенското споразумение зависи от всички държави-членки, а не само от приятелството на г-н Саркози. А с такова поведение, трудно ще убедим останалите, че сме достатъчно зрели и подготвени за него...

Търговия с външна политика

Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

Политическият шаблон на Татяна Дончева

Снимка: в-к "Дневник"

Бившата червена депутатка и основателка на неясното „Движение 21” отново взриви общественото пространство с откровенията си. Сутрешните блокове за пореден път бяха „употребени”, но техните продуценти и водещи не се и дърпат особено – липсата на истинска политика и събития поражда необходимост от запълването им с вулгарни приказки за това кой с кого си „ляга” политически.

Изненадващо по-скоро е това, че г-жа Дончева все още успява да пробута мъгливите си откровения. Изказванията ѝ печално започват да наподобяват шаблон за циркулярно писмо, в което само от време на време се променят имената на главните герои.

Маджо и „банкерът” му бяха заменени от други популярни фигури от съвременния фолклор – Вальо Златев и Георги Първанов. Президента и бившият вътрешен министър Румен Петков така или иначе трайно се настаниха в негативния списък на г-жа Дончева, но една бърза справка във вездесъщия Гугъл може да ни припомни, че адвокатката не винаги е рисувала отношението си към тези държавни мъже в подобни тъмни краски.

Впечатлението, което тази, иначе несъмнено колоритна и ерудирана, жена-политик е изградила е, че отношението ѝ към пъстрия заобикалящ ни политически свят, е фукнция не на ценности и идеи, а на способност на отелни лица да задоволят "търсенията" ѝ.

Жалкото е, че обществото в случая не проява същата паметливост или дори склонност да се осведоми как се е променяло отношението на дадено лице към събитията и политическите актьори. Това позволява на г-жа Дончева години наред да предлага едно и също постно представление, само сменяйки основните действащи лица от време на време.

Формула „Кръгла нула”

Снимка: Frog news

Таман вчера си мислех, че Любимият ни Премиер и Любимият Кабинет са се изчерпали да ми дават вдъхновение за тази седмица, но днес отново съм на гребена на вълната. Некомпетентността никога не спи така да се каже.

Фактът, че образовани професионалисти като Трайчо Трайков, Дянков и пр. се излагат като кифладжии, показва обаче, че когато „Главата” не е наред, дори цялото „тяло” да е яко, няма как нещата да вървят.

Премиера и екипът му канят арабски инвеститори от Абу Даби да обсъдят възможности за инвестиции в България и проект за изграждане на писта за Формула 1 (и други състезания). Това е стар проект, Румен Петков и приближената до него Българска федерация по моторни спортове го разнасяха като мощи на Св. Йоан Кръстител преди изборите през 2009, мислейки си, че това някак магически ще спаси част от разнебитената репутация на БСП и правителството на Тройната коалиция. Нищо подобно не се случи, разбира се, и „проектът” просто изчезна от публичното пространство. До оня ден.

Провежда се среща, инвеститорите от Абу Даби казват, че не се интересуват да участват в подобен проект, най-малкото, защото всичко е изключително грубо и без никаква свършена работа, след което си заминават.

На следващия ден мин. Трайков започва да обикаля сутрешни блокове и да обяснява, че държавна фирма, ръководена от шейха на Абу Даби ще налее нам-ти-колко милиона, а България ще участва само с терена край Доброславци. Разбира се, масово всички започват да се подиграват на празните приказки на министъра и ако всичко завършваше дотук, може би ситуацията щеше да е само комична.

Само че тя е трагична, защото вчера от въпросната арабска фирма са изпратили писмо до българските медии, с което изразяват възмущението си от непрофесионалното поведение на българските администратори. Не само, че инвеститорите не се интересуват от проекта (и изобщо нямат намерения да наливат пари в дупка), ами и фирмата е частна и собственост на уважаван бизнесмен от Абу Даби, който няма нищо общо с шейха. И тъй като това е сериозна обида в тази част на света, въпросният инвеститор е решил да се откаже изобщо да инвестира в България и да посъветва същото всичките си партньори.

Ето тази тотална нескопосаност на българските министри, и в крайна сметка и на министър-председателя, не просто спъва чуждите инвестиции, а ги гони от страната. Подобен гаф е достоен повод за оставка на ресорния министър, но май досега няма министър, който да не е заслужил честта, което означава, че има нещо дълбоко сгрешено в целия кабинет... и разбира се в „Глъвътъ” му.

Измеренията на наглостта

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.