Природозащитниците блокираха ПОПА

Утре очаквайте в "обективните" медии:

Блогъри с пистолети блокираха центъра на Столицата

Никой не обича Обама?

Не мога да не се засмея от сърце всеки път, когато прочета напъните, дори на български блогъри, да представят Барак Обама в негативна светлина.

Напоследък чета доста за американската политика и срещам много интересни неща, които намирам за подходящи за споделяне в българското пространство. За съжаление, езикът представлява голяма бариера, а аз нямам необходимото време да превеждам всичко, което намирам за стойностно.

За да илюстрирам на каква подкрепа се радва Барак Обама в момента ви предлагам горното видео. Това е част от речта му пред Конгреса, в която Президентът очерта приоритетите си и политиката, която ще води през следващите четири години. В краткото клипче той говори за това, че обучението и образованието на децата е отговорност на родителите и че то трябва да започва вкъщи.

Линиите, които вървят по екрана представят настроението на участващите в т.нар. фокус групи - червените са хора, които се самоопределят като републиканци, а зелените са демократи.

Виждате, че още в началото, когато Обама казва "И все пак няма програма или политика, която може да замести родител...", одобрението сред републиканците надминава това сред демократите, а накрая с репликата "това не е въпрос за републиканците или демократите, това е американски въпрос" линията изчезва в "тавана".

Това е надпартийният подход на Обама. Той не среща подкрепа сред политиците от Републиканската партия, които бързо-бързо се върнаха към политиката-както-обикновено и започнаха да атакуват политиките на новия президент по всеки възможен начин. За тяхно нещастие обаче, този вид говорене печели много сред избирателите, ето защо Президентът и неговия план за стимулиране и възстановяване на икономиката среща огромна подкрепа сред американските граждани.

А на ултра-консервативните им остава само да бълнуват за социализъм и провал на Америка. :)

Дори американската политика да не ви вълнува толкова, на мен лично тези видове проучване на общественото мнение и как се възприема дадено политическо говорене са ми били много интересни.

Отново участие в Ре:тв

Снощи бях в студиото на Ре:тв в предаването "Булевард България" заедно с Илия Божинов с когото коментирахме поредния (неуспешен) вот на недоверие към кабинета.

Много може да се коментира за мотивирането на този вот, както и за пълната посредственост и безалтернативност, които опозицията, в сегашния си вид, представлява.

Мисля, че се получи интересен разговор и най-важното, благодарение на Иван Бедров и предаването, успяхме да проведем разговор за перспективите пред левицата в България.

Имам намерение да пиша по този въпрос по-подробно, но предвид всичко онова, което се случи и беше извършено през последните 4 години от една голяма част от "левите" политици в България, смятам че перспективите пред БСП не са никак добри.

Ето записът от предаването снощи.

Обама е радикален комунист, който ще унищожи САЩ

Алан Кийс:

Обама е радикален комунист и мисля, че става ясно (...) той ще унищожи тази страна.

Тазседмичното ми предложение към екстремните нацита идва от блога Crooks and Liars.

Алан Кийс е републиканският съперник на Барак Обама в изборите за сенатор от Илинойс през 2003г... което обяснява как е стигнал изобщо дотам.

В най-тъмно сините или червени щати предварителните избори са доста по-важни от същинските, тъй като се знае почти със сигурност, че кандидатът на водещата партия ще спечели.

Дори в тъмносини бастиони като Илинойс обаче републиканците трябва да пуснат някой, поне за парлама, и за подобни "общественици" като Кийс явно популярността е достатъчен стимул.

Чорбаджийски мекерета

Доскорошните най-отявлени привърженици на свободния пазар и държавната ненамеса в икономиката, станаха най-гласовити кейнсианци

Внезапната промяна в настроението и идеите на г-н Алън Грийнспан ми даде повод да напиша този коментар.

За тези от вас, които не знаят кой е Алън Грийнспан, ще уточня, че след Милтън Фридман това е може би един от най-гласовитите и отявлени привърженици на свободния пазар и (поне според Джоузеф Щиглиц и Пол Кругман) един от главните виновници за сегашната икономическа криза.

Макар и никога да не съм бил съгласен с постулатите на "пазарния фундаментализъм" и да съм водил много спорове по тези въпроси, винаги съм изпитвал необходимото уважение към хората, които споделят тези идеи - най-малкото заради тяхното твърдение, че идеите им са продиктувани от вярата, че те са в ползата на цялото общество. Че неограниченият и нерегулиран пазар ще произведе икономически просперитет, които от само себе си ще се "тъкулне" и разпростре върху всички индивиди в обществото (цялата тази идея разбира се е пълна глупост - обективните реалности показват, че без преразпределение винаги някои се оказват губещи...)

Бързината, с която обаче голяма част от апологетите на "свободния пазар" се обърнаха към Кейнсианството и започнаха да оправдават дори груби форми на държавна намеса като национализация на банки ме кара да мисля, че всъщност патетичната им риторика има доста прагматична мотивация.

Вярно е, че цялото общество страда от така създалата се ситуация. Финансовите пазари са обвързани тясно с реалната икономика и вълненията, които тресат едните няма как да не засегнат всички субекти. Ето защо е лесно на довчерашните фундаменталисти, за които "регулация" и "преразпределение" бяха мръсни думи, днес сравнително лесно да се пребоядисат и да твърдят, че с колапса на банките ще изгубят не само банкерите, но и всички ние.

Истината обаче е, че при този модел на държавно подпомагане - на безпринципно наливане на държавни средства за спасяване на закъсали финансови институции, облагодетелства най-много тези, които ни вкараха в това положение с безотговорното си поведение. Всъщност, това може би не е напълно коректно, тъй като при липсата на държавна регулация (на която основен противник беше Грийнспан!) дори най-разумните и предпазливи банки и корпорации нямат избор да не участват в спекулативните схеми - иначе биха загубили в сравнение с конкурентите си.

Макар заглавието на този коментар да е крайно и манипулативно, излиза така, че всъщност хора като г-н Грийнспан и други негови подгласници, всъщност защитават едни конкретни и тесни интереси - тези на хората на големия бизнес.

Данъчни облекчения... данъчни облекчения... данъчни облекчения...

Това разбира се не бива да оправдава онези, които дори в сегашната дълбока и всеобхватна криза продължават, запънали се като магаре на мост, да твърдят, че трябва да намаляваме данъци и да премахване регулациите, за да се измъкнем от кризата.

Аргументът за намаляване на данъци като анти-кризисна мярка е особено безумен и заслужава по-внимателно вглеждане. В условията на такава дълбока криза е логично и естествено хората, които се чувстват заплашени да спестяват парите си. Точно това пестене обаче задълбочава кризата, защото това, от което има нужда икономиката в момента е инвестиции, или търсене, които да предизвикат предлагане, тоест производство (независимо дали на чушки, автомобилни гуми или финансови инструменти) и да ни изведат от демоничния кръг на рецесията.

В тези условия намаляването на данъци и оставянето на повече пари в ръцете на отделните субекти би означавало точно обратното - повече спестяване и по-малко инвестиции.

Горното, разбира се предполага много условности. В страна като България, в която обществените институции се доказват като напълно некомпетентни и корумпирани да вършат работата си е трудно да се защитава тезата, че държавата трябва да преразпределя средствата произведени от нас (и да ги изсипва в джобовете на "националноотговорни" предприемачи). Но това не означава, че трябва да се примирим с тази неспособност (тя не е общовалидна, по-скоро е характерна за нашето общество). Особено, ако сме социалисти. :)

Въобще цялата глобална финансова и икономическа криза е освен всичко останало и разгром за доктрината на крайния неолиберализъм, който се оказа точно толкова неспособен да предложи просперитет за всички, колкото и социализмът. Отсега нататък е открит пътят за едно по-разумно и не толкова идеологизирано отношение на държавата към икономиката.

We don't wanna PutIn

Да речем, че вие сте средностатистически български интернет потребител в активна възраст.

Не обичате комунистите, презирате Путин и Русия, не знаете за кой да гласувате на Евровизия???

Не се чудете повече!

Грузия е ибрала да участва в уникална песен, в която се пее "We don't wanna put-in...", тоест "Не искаме Путин":

Е, никой не е рекъл, че руският министър-председател ще се радва само на позитивни поп-изпълнения в негова чест. Интересно обаче защо грузинците не пеят за руския президент и "символ на държавността" - г-н Медведев?

Сценарий, режисура... съдържание?

А как иначе да коментираме провелата се тази събота "младежка среща на БСП" в НДК под надслов "Епизод 2: Запознай ме с вашите... приоритети"?

Какво разбрахме за приоритетите от срещата в НДК?

Преди всичко, от проведената анкета, става ясно, че приоритетите са изключителни и несъвместими - тоест българската държава трябва ИЛИ да строи магистрали ИЛИ да се бори с мутрите и корупцията ИЛИ да развива образованието и здравеопазването. Това ясно личи и от сайта на инициативата www.planbg09.com където има анкета, в която може да се гласува само за един от приоритетите.

Вече достатъчно хора отбелязаха, че посланията от срещата щяха да са напълно логични, ако БСП тепърва се готвеше да спечели мнозинство и да управлява, а не го правеше от 4 години, така че не смятам да се спирам подробно върху това.

Освен това на "Позитано" 20 явно вече съвсем са се отказали от социологическата агенция на Юрий Асланов (която непосредствено преди избори '05 ни убеждаваше, че БСП е на прага на пълното мнозинство в НС...) и са решили да минат тънко като използват младите хора да им вършат проучванията на общественото мнение - всеки участвал в мероприятието си е заминал с пионерската задача да проведе проучване сред приятелите си за най-важните им приоритети (които както знаем са изключителни и несъвместими).

Най-отчетливото впечатление от срещата в НДК обаче остава това колко куха и изпразнена от сериозно политическо съдържание беше тя. Отстрани (а и от вътре, както става ясно от разказите на участници) освен ясно изразените (изключителни и несъвместими) приоритети, не се вижда какви ще са способите и политиките, с които ще се работи по тези приоритети. Това е стара болежка на ръководството на партията, жалко е, че сега преминава и при младежите.

Няма как обаче да бъде иначе при положение, че младите хора, които участваха в това мероприятие бяха там, за да служат като част от декора – „Елате хиляди младежи”. Освен опростената анкета (прекалено опростена дори) мнението на „бъдещето на партията” не е било поискано нито веднъж. Посланията от срещата са били подготвени предварително, заедно с тези, които ще ги представят (като свои).

Това е много показателно за манталитета на хора като Кирил Добрев, Антон Кутев и... неизбежно Сергей Станишев (с чиято пълна подкрепа разполагат гореизброените). Явно ръководството на БСП си представя младежката дейност като театър – предварително подготвено и проведено по сценарий действие, в което младите под строй прегръщат свелите идеи на лидерите си. Погледнато по този начин не е трудно да си обясним защо БСМ се оказа неподходяща за младежка организация на „Левицата”.

За да не звучи така, сякаш омаловажавам усилията и капацитета на гореспоменатите политици, ще кажа, че разглеждам целия този конфликт изцяло като класически политически сблъсък на две идеи. Едната – която смята, че младежката организация идейно и кадрово трябва да е подчинена на интересите на (ръководството на) партията й; и другата – според която независимостта и самостоятелното развитие са неизменни за една младежка организация и гаранция за устойчивостта и силното развитие и на партията-майка.

Точно този сблъсък на идеи има предвид и Кирил Добрев (макар и може би да не го осъзнава...), когато казва, че „от тук до изборите няма време за мързел, капризи и болни амбиции”. Точно така, аз съм капризен и имам една болна амбиция (пък и съм мързелив, ако съдим по това откога не съм публикувал нищо в блога си). Б(Д)олната ми амбиция е България да има силна, демократична и европейска левица, а не пост-тоталитарна мимикрия, която, кичейки се с идеите за „социална справедливост” и „европейска интеграция”, да обслужва интересите на една малка клика.