Завой или финт?

Министър Цветанов намекнал вчера по националната телевизия, че МВР може да направи промени в измененията на ЗЕС, които бяха гласувани на първо четени в НС и подкрепени само от ГЕРБ и Атака.

Намеците са много категорични и засягат двете най-спорни разпоредби на новото готвено изменение – пасивният достъп, т.нар. „интерфейс” и използването на събраните данни за престъпления, предвиждащи 2 или повече години лишаване от свобода.

Вместо това от МВР били готови пасивният достъп да бъде заменен с много солени глоби за доставчиците, които не предоставят данните навреме, а текстът за тежките престъпления да остане, евентуално с добавяне на престъпления, свързани с тежките, които се наказват с по-малки присъди – напр. склоняване към убийство и др. подобни.

Готовността на МВР и управляващото мнозинство да се вслуша в гражданския глас е похвален, но ни остават два въпроса – дали? и защо?

Защо МВР изведнъж изглежда много загрижено за гражданското мнение? Дали готвените протести не изплашиха изведнъж мнозинството и министър-председателят, чийто цяло обществен авторитет се гради на това, че хората го харесват? Дали пък ГЕРБ все пак не започват да се чувстват некомфортно в компанията на една крайно-дясна и крайно-популистка формация като Атака?

И вторият въпрос, който лично мен ме притеснява повече, дали изказването на г-н Цветанов не е просто ловък финт, с който да бъде туширано недоволството преди готвения за 14 януари протест, за който изглежда мобилизацията расте с всеки изминал час?

При всички положения, ние трябва да запазим активността и устремеността си. Подозирам, че ЗЕС няма да е последният повод, по който мнозинството ще ни изправи на нокти.

Снимка: reket.info

Наивни размисли

Обикновено избягвам да коментирам разсъжденията и коментарите на други блогъри, но в случая малко случайно попаднах на това в „полетът на костенурката” и меко казано ме сърбят ръцете. Не искам да обиждам авторката на блога, но разсъжденията ѝ са безкрайно наивни и тъй като прекалено често се сблъсквам с подобна наивност по отношение на политическото протипоставяне ляво-дясно (която в някои случаи граничи с дебилизъм – няма да споменавам имена), реших да поразмишлявам по темата.

Ще започна с безумната, но наложила се трайно в съзнанието ни дуалистична представа за света, който се дели на „защитници на свободния пазар” и „демонизиращи капитализма”. Тоест, ако не си от едните, то тогава си от другите. Е, аз не съм от защитниците на напълно свободния пазар – пазарната икономика е безспорно най-добрият модел за стопанското развитие на едно общество, но оставена да се саморегулира, тя съвсем лесно се саморазрушава. Видяхме го прекрасно в последно време, след като оставихме една паралелна система (на инвестиционните мега-банки и хедж-фондове) да събори почти цялата световна икономика. Ролята на държавата като регулатор, доставчик на услуги от обществено значение (образование, здравеопазване и подобни) и ограничен участник в икономическата активност (като инвеститор и изпълнител на инфраструктурни обекти и подобни) е безалтернативно.

Вторият въпрос, върху който искам да се съсредоточа е този за „даването”. Слагам го в кавички, защото има много нюанси и детайли в това кой и какво „дава”. А както знаем, дяволът е в детайлите. Въпросът за „даването” е основен в разделението ляво-дясно. За класическите либерали и неолибералите, както и за консерваторите и специално за християн-демократите благотворителността е единственият и основен механизъм за подпомагане на онези, които са „наистина онеправдани”. В по-изтънчения си вариант, назован с красивия термин „филантропия”, системата на подпомагане и благотворителност донякъде успешно замества появата и реализирането на т.нар. „социална държава” от европейски тип в САЩ.

Важно обаче е да изтъкнем едно – всяка форма на подпомагане, независимо дали става дума за милиони или за жълтите ви стотинки е подаяние. Замислете се дали бихте раздали на бедните 1/3 или половината от заплатата си? Същото не правят и най-големите предприемачи.

В едно солидарно общество, което разчита на общите си усилия, за да се справи с трудностите, пред които се изправя, подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото не зависи от милостинята, която най-богатите членове на обществото са готови да дадат, а от принципното и съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите. Това означава тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него – оттук и произхода на прогресивното данъчно облагане, което се практикува в целия развит свят (включително САЩ).

Противниците на подобен подход, освен всички аргументи, често изтъкват и раздутата и неефективна бюрокрация като пречка пред осъществяването на тази солидарност. Само че те забравят или нарочно пропускат факта, че зад цялата фасада на „милосърдие” и „човещина” се крие една огромна и мощна машина от НПО-та, лидери, организации, до момченцата и момиченцата, които ви бутат картички в ръцете по „Витошка”, които веднага си дърпат част от „дарението” ви, много преди то да е стигнало до „клетите създания”, за които ви го взимат.

Както и не взимат под внимание факта, че разпределението на средствата, събрани по този „човеколюбив” начин не зависи от реалната необходимост, която има едно човешко същество, а от това колко добре ще се впише в тази квази-бюрократична мрежа и как ще се „маркетира”.

Така че аз не давам милостиня, защото не вярвам в нея. Вярвам в разумните, принципни и координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”. И всички усилия, които полагаме трябва да са насочени не към разпускане на тези институции и техните програми, а към подобряване на тяхната работа.

Вие сте на ход!

Всички усилия, които хора като Богомил Шопов, Константин Павлов, Пейо Попов правят, за да защитят индивидуалните ни права на потребители на глобалната мрежа, не струват и стотинка, ако всички ние, като граждани не отделяме по няколко минути от времето си, за да се борим за тях.

Ето защо ви призовавам да се включите в акцията на Бого - "Обади му се". Повече за методите и целите на кампанията - тук.

Много е важно да осъзнаем, че народните представители са нищо повече от наши представители и са длъжни от закона да се съобразяват с нашето мнение.

Казвам това, защото някои може да изпитват притеснение да позвънят на представителите си или да смятат, че им губят времето или че ги затормозяват с това, че искат да говорят с тях по определен въпрос.

Народните представители работят и получават заплата да ни представляват - да изслушват желанията и позициите ни и да ги представляват във всички органи на властта.

Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. - News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ "Здравей, България!" Защитавах позицията на "Електронна граница" срещу представителя на ГЕРБ - г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание - по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на "Електронна граница" са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ - нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край - да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото - "В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си".

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните "права", които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията - да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. :)

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Къде, по дяволите, е Тувалу?

Дори да не знаете, скоро ще разберете.

По време на преговорите в Копенхаген, малката тихоокеанска държава Тувалу (състояща се от един по-голям и няколко по-малки острови), която се явява една от най-застрашените от измененията в климата и покачването на нивото на световния океан, е предложила нов договор, който да въведе доста по-големи ограничения на глобалните емисии на въглероден двуокис (СО2), но да включи и развиващите се държави в тези ограничения.

Това довело до разрив в лагера на развиващите се страни - и срещу позицията на Тувалу застанали гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия.

Къде сме ние?

Никъде. България, както често се получава, седи в ъгъла и си мълчи. Принизяваме се, докато премине бурята, както често ни се е случвало.

Далеч съм от мисълта, че предложението на Тувалу ще мине. Склонен съм да допусна, че то е направено под давлението и насърчаването на някой по-голям и влиятелен съсед - като Австралия например.

Факт е обаче, че Тувалу не се срамува да има позиция и да заяви тази си позиция. И затова съвсем скоро повече хора ще са чували за тази малка държава, намираща се буквално на края на света, отколкото за античната България с невероятната си култура, чието най-значимо политическо постижение по отношение на климатичните промени е да се прикачи към един лагер, оглавяван от Полша, който уж брани националните ни интереси...

Отново Гордън Браун за TED

Преди време бях пуснал едно видео с презентация на Гордън Браун пред TED в Оксфорд, Обединеното кралство. Днес попаднах на още едно интересно интервю с Браун, което пускам тук.

Тези записи ме накараха да се замисля за Браун и неговата малко трагична съдба. Като втори след Тони Блеър, Браун имаше фикс-идея да изпълни споразумението Granita, постигнато между двамата някъде през '94, в едно малко лондонско ресторантче, носещо същото име, според което Блеър ще отстъпи мястото си на Браун след определен период от време, ако бъде избран за лидер на Лейбър и за министър-председател.

Едно от ключовите идеи в споразумението е, че Лейбъристите при Блеър ще следват идеите на програмата на крилото на Браун, а самият той ще получи силно влияние върху вътрешната политика.

Дори да нямаш такова конкретно споразумение между двамата, едва ли би имало по-логичен избор за идейното и политическото лидерство на "Новия лейбър" (New Labour). Ако Тони Блеър беше харизматичното лице на обновената социалдемократическа британска партия, то Гордън Браун беше мозъкът зад него. За съжаление, както често излиза, интелектуалният потенциал, не винаги ти осигуряват реалното уважение в политиката, където личното излъчване тежи поне толкова, колкото и мисловният капацитет.

Ето защо Браун е малко трагична личност. До голяма степен той има водеща заслуга за идейното обновление на лейбъристите, което ги докара до властта през 1997г. Но след 2007, когато стана Мин.-председател, популярността му постоянно върви надолу, въпреки многото успешни решения (например, действайки бързо и почти национализирайки всички основни английски банки, целият сектор беше спасен от колапс и фалит). И макар да се очаква пред следващата година партията му да изгуби изборите катастрофално, всеки път щом го чуя да говори, изпитвам респект пред дълбочината на анализа, която с лекота демонстрира. Нещо, което се отдава на малко други съвременни политици.

Простата истина за неолиберализма

Видяно при epistemic murk.

Без да съм марксист или анархо-комунист, съвсем ясно забелязвам колко опасна и наивна теория е неолиберализмът. Съвсем като комунизма преди близо два века, днес неолиберализмът ни обещава да построи рай на земята като слушаме простите му повели - а те са, че някак си магически отказването от държавата и от общите ни действия по това да осигурим по-добър живот за себе си и близките си, ще ни донесат този по-добър живот.

Все едно да подредиш купчина строителни материали, да палнеш пръчка динамит под тях и да очакваш след взрива и пушилката да намериш къща.

Едно от нещата, с които съм особено съгласен във видеото, е, че най-голям интерес от разпространяването и популяризирането на идеите на неолибералите всъщност имат големите корпорации и хората, които стоят зад тях - в крайна сметка те най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието ѝ като регулатор.

Не обвинявам всички, които подкрепят неолибералните идеи, че стоят зад тази конспирация, но те по-скоро не разбират кого обслужват идеите им.

А защо неолиберализмът е опасен и неустойчив проект - във филмчето:

Neoliberalism As Water Balloon from Tim McCaskell on Vimeo.