Снимка на корицата: ИК "Жанет 45" |
Един от най-трайните митове на съвременното ни общество е, че успелите хора са продукт на самите себе си. Тоест, че заобикалящата ни среда и нейните фактори - роднини, приятели, идеологии, образование, война, мир, криза и т.н. - нямат значение.
Оттам идва и философията, реализирана и като политическо течение, че обществото/държавата трябва да оставят животът ни да се развива "от само себе си". Че най-умелите ще станат най-успешни и ще повлекат всички ни след себе си.
Че не трябва държавата да удържа част от доходите ни като данъци и да ги преразпределя (или по-точно казано реинвестира).
Че не е нужно университетите, държавните учрежения и частните компании да заделят специални квоти за представители на малцинствата и/или жени, защото тези, които са способни ще намерят начин, някак си, да успеят да се изкачат до върха на стълбицата без квоти и помощ.
"Изключителните" поставя цялата тази логика под съмнение. От канадските хокейни отбори, през манхатънските адвокати от еврейски произход и до Бил Гейтс и Стив Джобс, служейки си с убедителни примери, авторът ни показва колко много личното благоденствие и успех са продукт на порядките в обществото и… на късмет.
Оттам Гладуел извлича и логиката, че чрез прости, но обмислени усилия, обществата и държавите ни могат да успяват повече. Много повече.
Книгата не е възхвала на социалната държава или бюрократично-регулативната машина, а по-скоро културно и антропологическо изследване на съвременните общества.
Докато първата ѝ част се занимава с причините и произхода на успеха, втората е отдадена на значението на културните обстоятелства в дадени случаи (например честите катастрофи при самолетите на "Корейски авиолинии"). В последната (условна) част на книгата си, Гладуел разглежда как дадено (негативни) културно наследство може да бъде преодоляно - чрез опита на специална образователна програма, започнала в един от най-бедните райони на Ню Йорк - Бронкс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар