16 декември, 2010

Корпоративен блогинг

Снимката е от блога на Комитата


Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

6 коментара:

  1. това са технологии за които трябва да се пише, иначе кога ще ги стигнем японците (примерно), който ги използват от години за разплащания.

    всякаква бранд параноя е излишна в случая - mastercard и visa имат такива карти, които могат да се ползват за плащане в цял свят. имаме си системата на "сеп българия", но тя засега се мъчи да пробие и ще й е много трудно, защото е локална.

    ОтговорИзтриване
  2. Не мисля, че почерпката е важно в случая, особено когато става въпрос за едно мнение, което се опитва да изтъкне, както ползите така и недостатъците, макар и субективно. За самата технология пък няма нищо лошо в това да се напише. В случая тази банка е първата, които я въвеждат. За съжаление все още няма голям обхват, но е така с новите технологии. Чудели ли сте се примерно на първия човек, който си е купил факс машина?! И все пак не смятате ли, че това което предоставя тази карта няма да бъде в полза на нашия комфорт?!

    ОтговорИзтриване
  3. За съжаление вие (блогърите) обикновено не засягате въпроса и това също не е засягане на въпрос. Седите и ровите в конкретиката, докато единственото, което се очаква да правите като журналисти, е да обобщавате.
    Искам да обърнеш сериозно внимание на следното (ако изобщо има смисъл да се обръщам по този начин):
    Това, че някой е бил почерпен и дори си бил признал, няма никакво значение. Самото задълбаване в детайлите на почерпката е гнусно и показателно. Това, че българите продължават да се вълнуват на тема депутатски кебапчета, трябва ли да засяга едни мноо кул блогъри? Надявам се, че не.
    Другото е затова, че ПИБ имало служители, които трябвало да бъдат възнаградени. Това меко казано е едно твърде наивно и сълзливо тълкуване на корпоративния процес. Все пак си говорим за същите тези служители, които чакат да стане 5, за да отпрашат? Или си представяш идилия на безкласовото общуване на персонала с милионера? Що за глупава концепция?

    ОтговорИзтриване