28 октомври, 2009

ДАНС 101

Или за какво всъщност се отнасят прословутите доклади

Вчера набързо коментирах, т.нар. „справки” на ДАНС, които бяха публикувани на различни места в Интернет и предизвикаха поредната „буря в чаша вода” в държавата, върху която известни дейци на журналистическия труд у нас като Николай Бареков и Милен Цветков да циклят една седмица.

Оказва се обаче, че много малко хора от тези, които реално плащат заплатите на министри, шефове на агенции и полицаи (използвам думата свободно) разбират за какво става въпрос в случая. Пиша това с едничката цел да се опитам кратко и ясно да напиша какъв е скандалът.

Какви са справките?

Първата справка е малко по-стара, отнася се изключително до Стефан Гамизов и е озаглавена „Относно: Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”.

Министър Милко Ковачев, снимка "Стандарт"

Интересно заглавие, за което се крие обширен разказ как по времето на министър Милко Ковачев (2004г.), началникът на кабинета му Костадин Сирлещов (запомнете името – среща се доста нататък в комбинация с това на Гамизов, а негова снимка в мрежата няма!) провежда преговори с японската корпорация „Мицуи”, вследствие на които се сключват неизгодни за държава сделки по модернизацията на „Марица изток 2”. Заключението на доклада е, че това е направено с цел лично облагодетелстване. Тук се появява и името на Стефан Гамизов. Сирлещов, който поддържа близки контакти в него, го вкарва в целия проект, като фирмата на Стефан Гамизов „Ес Джи Инженеринг” става главен консултант на „Мицуи” по проекта. По-нататък в документа са изнесени интересни факти как всички във фирмата на Гамизов работят на минимална работна заплата, част от назначените са „криминално проявени лица от ромски произход” и пр.

Стефан Гамизов, снимка: "Всеки ден"

Документът е от 15 страници (личи от самото сканирано копие), като в Интернет са публикувани само 13 от тях.

Втората справка (реалният повод за скандала) е споменатия от мин.-пред. Бойко Борисов в събота доклад от 30 страници. В Интернет са публикувани само 26, а заглавието е „Относно: действия на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. Справката по стил, в който е написана, може да си съперничи с цялата жълта преса, взета заедно, а по интрига и с най-добрите романи за Джеймс Бонд и Авакум Захов.

Справката е условно разделена на три части, които се концентрират върху три основни групи/лица: Стефан Гамизов, Алексей Петров и Татяна Дончева.

наГамизване

Според справката първоначалният възход на г-н Гамизов се свързва със Стефан Софиянски и (цитирам справката!) „Любомир Павлов (Любо Пъпката)”. И в тази справка се споменава фактът, че включването на г-н Гамизов като консултант по проекта „Марица изток 2” става благодарение на Костадин Сирлещов. Справката обаче твърди, че г-н Гамизов е в тясна връзка с Христо Ковачки (енергийният магнат, създателят на партия ЛИДЕР и пр.) и че въпросният бизнесмен „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС” (стр.6). В справката също се твърди, че Гамизов, заедно с доверения служител на Ковачки Борислав Георгиев (който по-късно е намерен убит в апартамента си в София!) е пътувал до Сърбия във връзка с бизнес-интереси на Христо Ковачки там – в справката се твърди, че Христо Ковачки служи за прикритие на интересите на сръбския мафиотски бос Сретен Йосич.

Петко Сертов, снимка "Стандарт"

Но не това е най-интересното от частта за Стефан Гамизов! В документът обширно е изложено, заедно с цитати от разпечатки на разговори, придобити със СРС, как Стефан Гамизов, заедно с Костадин Сирлещов ръководят план за реализиране на проект на американската компания „Джи Ар Ес” (от Вашингтон – това е всичко, което се знае за нея), който проект е свързан с ДАНС. За удобство в справката никъде не се споменава за какво се отнася въпросният проект. За да постигнат целта си Гамизов и Сирлещов поддържат контакт и си съдействат заедно с премиерските (на С. Станишев) съветници – Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев, Росен Карадимов, служителката от МС Ирена Борисова и председателя на ДАНС – Петко Сертов! Заключението на доклада е, че Гамизов и Сирлещов „В хода на разговорите те разпореждат и изискват от премиерските съветници да предприемат определени действия, включително и да въздействат върху мнението и поведението на Министър-председателя”.

Има и още една част, в която се разглеждат връзките на Стефан Гамизов с гл. редактор на „Фрог нюз” Огнян Стефанов, за който беше разкрито, че седи и зад сайта „Опасните новини” и който беше зверски пребит с чукове преди близо 2 години.

Новият ЛЕВски и връзката с Татяна Дончева

Алексей Петров, снимка "Дневник"

През това време Петко Сертов и приближените му си блъскат главите откъде и как от ДАНС изтича информация, която се появява в сайтове като „Опасните новини” и в други печатни и електронни издания. Председателят на ДАНС възлага на съветника си Алексей Петров да разследва случая напълно в разрез със закона за ДАНС (съветниците на председателя не са оперативни работници и нямат права да разследват).

Според справката Алексей Петров, в напълно типичен стил започва да търси къртицата, раздавайки обвинения наляво и надясно и заплашвайки служители на ДАНС на работните им места в агенцията.

Иван Драшков, снимка news.bg

Прави впечатление, че основната линия на разделение вътре в агенцията е по оста Алексей Петров – Иван Драшков и всеки повод се използва за злепоставяне на противната страна и вземане на надмощие в управлението и операциите на агенцията. Конфликтът между двата „клана” достига такива мащаби, че почти цялата работа на агенцията бива блокирана.

Големият трън в очите на Петров-Сертов е сайтът „Опасните”. Всячески се търси откъде изтича класифицирана информация към сайта и кой стой зад него. В хода на „оперативната работа” се установява, че народният представител Татяна Дончева е близка с журналиста Огнян Стефанов. По нареждане на Сертов започва специална проверка дали Дончева и Румен Овчаров (неговото име е замесено като потенциално имащ интерес от злепоставяне на Първанов и Станишев преди конгреса на БСП) имат отношение към изнасянето на класифицирана информация от ДАНС. Следва подробна информация колко разговора са проведени от и помежду следните лица: Татяна Дончева, Цвятко Цветков, Стефан Гамизов, Огнян Стефанов, ген. Иван Чобанов и др.

Обобщение

Внушенията, които прави въпросния доклад са, че един кръг от фигури (основно Гамизов, Петров и Дончева), заедно или поотделно, организират конспирации, чрез които се опитват да атакуват ръководството на ДАНС, да овладеят контрола върху структурата и чрез нея върху правителството на Сергей Станишев и на страната.

Тези констатации са страшни и най-вероятно са верни. Без да претендирам за юридическа грамотност, ми се струва, че подобни действия биха могли да бъдат отнесени към „Държавна измяна”.

Остава обаче въпросът кой и защо е написал доклада и защо „изтича” (а по-точно го пускат) сега. Най-вероятно справките са съставени от или под влиянието на Иван Драшков (бивш зам.-председател на ДАНС).

Истината е, че целият грандиозен скандал едва ли засяга само и единствено интересите на Алексей Петров, Гамизов и Иван Драшков. Зад целия сценарий се крият доста по-големи структури, които водят по-мащабна битка.

27 октомври, 2009

Наддумване

От "Дневник" (голямото приказване започна):


А добрата новина? По информация пак от същия материал на "Дневник":

Този скандал е само началото. Бивши служители на ДАНС са изнесли 500 страници доклади и справки, част от които със сигурност ще бъдат извадени до края на годината. Това прогнозира пред "Дневник" пожелал анонимност политик, познаващ отблизо нравите в спецслужбите.


Прозрачност и повече прозрачност.

Ченгесарстан


Точно, когато си мислиш, че нищо в тази страна не може да те изненада, се случва нещо като изтичането на доклада на ДАНС (официално заглавие „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”).

Днес, освен с този 26-страничен епохален труд (по данни на Медиапул от него липсват последните 4 страници, тъй като Бойко Борисов е споменал на пресконференцията в събота, че целият доклад се състои от 30 стр.), се запознах и с една малко по-стара справка на ДАНС относно „Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”, която се отнася почти изцяло до лицето Стефан Гамизов (което съм писал поне 4-5 пъти в блога си в последните 2 години).

Тук можете да изтеглите и двата доклада.

Основните неща, които правят впечатление в двата доклада са няколко:

• В ДАНС пишат отлични доклади във вестникарско-клюкарски стил, които обаче имат нищожна юридическа стойност.
• Бившият председател на ДАНС – Петко Сертов – се е държал като малко дебеличко и нескопосано момченце, които всички да думкали като боксова круша наляво-надясно. В това отношение той малко ми напомня на бившия си началник – Сергей Станишев.
• Вездесъщият експерт по всичкология Стефан Гамизов е ползвал парите, крадени с две шепи като „консултант” на японската корпорация Мицуи по модернизирането на ТЕЦ „Марица Изток 2” да финансира скъпите си „демократични” и „национално-отговорни” дейности, свързано с организацията му Референдум.бг, „Гражданска лига”, появите му по национални телевизии (сега разбирате ли откъде са парите за скъпите костюмчета на Цветанка Ризова и лъскавите часовници на Николай Бареков?)
• Агенцията, призована да пази националната сигурност, се занимава с дребни клюки и мащабни интриги и е надупчена като сирене ементал. Шефовете й вместо да работят по предназначение са се хванали за главата и се чудят откъде постоянно изтича информация и как да запушат дупките.
• Народни представители се изживяват като модерни джеймсбондовци, работят под прикритие, организират сенчести информационни мрежи и използват наученото за частен интерес (на кой точно – не се знае).

Аз си правя няколко основни изводи до какво ще доведат тези разкрития:

1. Стефан Гамизов е унищожен като обществена личност. Нито една от изявите му вече няма да хваща дикиш.
2. Сергей Станишев ще бъде разгембен, след като започне да бъде викан през ден да дава обяснения, как е получил доклада, как така е изчезнал, срещал ли се е с Гамизов, какви решения са прокарвали личните му съветници в МС и пр.
3. ДАНС е напълно компрометирана структура – най-вероятно Бойко Борисов и кабинетът му ще преминат към разпускането й (което звучи най-логично в случая).

Актуализация: Кой какво каза? (от действащите лица)

Интересен коментар и на Карбовски за "Стандарт", публикуван в Кафенето

18 октомври, 2009

Конгрес на победилия дебилизъм

Снимка: в-к Дневник

Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.

Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.

За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.

Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.

Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.

Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.

Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.

Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.

14 октомври, 2009

Отново за Клаус

Списание Foreign policy публикува много интересен профил на чешкия президент Вацлав Клаус, който почти съвпада с моя прочит. Материалът е провокиран (разбира се) от незаконния и недемократичен отказ на Клаус да подпише ратификацията на Лисабонския договор, но в него се разказва за почти цялата му политическа кариера.

Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:

Човек, който някога беше виждан от много чехи като гаранция, че западните демократични стандарти ще се наложат в Чешката република, сега е възприеман от много като нарушител на същите тези процедури в името на собствените си задълбочаващо се екстремистки убеждения. Това е тъжен край за една забележителна политическа кариера.

09 октомври, 2009

Напред, младежи, на борба!


Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

- Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и... Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция "Фокус"

06 октомври, 2009

Хайде, господин Демократ!



Ирландските граждани ясно изразиха мнението си по Лисабонския договор на проведения в събота втори референдум. Избирателната активност е била по-висока от миналия път и резултатите са красноречиви – 67,13% са гласувалите „За”. При тези резултати гражданите дават ясен мандат на представителите си да ратифицират спогодбата, чиято цел е да направи ЕС с 27 страни-членки по-ефективен и работещ.

Остават само две пречки – и двете личностни. Това са президентите на две от новите държави членки – на Полша – Лех Качински и на Чешката република – Вацлав Клаус. Г-н Качински вече заяви, че ще изчака резултатите от референдума в Ирландия, аргументирайки се, че не би искал да им влияе и ще подпише споразумението, ако ирландците го одобрят. Такава беше и първоначалната позиция на г-н Клаус, който обаче продължава да упорства и да отказва да подпише договора, позовавайки се на неяснота в чешкия закон.

Нека изясним положението – Лисабонският договор е одобрен и от двете камари на чешкия парламент и е поднесен на г-н Клаус за един формален подпис, с който да бъде ратифициран официално. Тоест, напълно в разрез с демократичната процедура и волята на гражданите (в крайна сметка мнозинствата, утвърдили договора, са демократично избрани) и напълно на своя глава Вацлав Клаус отказва да сложи подписа си.

За да продължа темата от предишните си публикации, притеснително е как отявлени дисиденти или анти-комунисти проявяват белезите на липса на елементарни демократични ценности. Притеснително е и колко много хора не забелязват това – за тях единственото, което има значение е, че те са били „против” някого. И това прави хора като Клаус герои, пък нищо, че той няма никакъв проблем да нарушава основни конституционни принципи.

Да не говорим за други екзотики – като например фактът, че Вацлав Клаус е един от най-гласовитите критици на теорията за причинените от човешката дейност климатични промени. Защитниците на тази теза той сравнява с комунисти и казва, че днешната най-голяма заплаха за света не са климатичните промени (то такива нямало), а заплахите срещу свободата и демокрацията (разбира се, както видяхме, той няма проблем собственоръчно да ги „заплашва”, когато така му изнася).

И както и друг път, това мнение не е основно за Вацлав Клаус – той е успял човек, който е изживял по-голямата част от живота си и сигурно е доволен от себе си. Чрез отношението ни към него обаче, можем да погледнем и разберем по-добре себе си.

Още няколко интересни връзки:
"Противници на Лисабонския договор призоваха Вацлав Клаус да отложи ратификацията" - в-к "Дневник"
"The Last Hurdle For The Lisbon Treaty: Getting Past Mr. Klaus" - в-к "The Wall Street Journal"
"Are Prague and Warsaw damaging Eastern Europe’s image?" - "Reuniting Europe"
"Czech court opens path to Lisbon treaty approval" - в-к "Ceske Noviny"
Информация и данни за първия референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Информация и данни за втория референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Статията за Вацлав Клаус в Уикипедия (английски)

05 октомври, 2009

Мерзавец! Страхливец!


Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката - това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки "Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!"

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:


Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един - да не забравяме - много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност - запази достойнството и честта си - остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление - Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК - с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция - тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
"Гърция след изборите - очаквания за промяна" от e-vestnik.
"All Eyes on Papandreou" в рубриката "Comment is free" на The Guardian.

01 октомври, 2009

"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд

По повод издаването на "великия труд" на Айн Ранд мисля, че всякакъв коментар е излишен при положение, че имаме мнението на Стивън Колбер.

Следният пасаж е особено описателен:
"Мисля, че говоря от името на всички, когато защитавам съветът от един 50-годишен роман, базиран в Америка, която никога не е съществувала, че когато милиони губят работата си, домовете си и надеждата си, няма нищо по-важно от това да мислиш само за себе си."

The Colbert ReportMon - Thurs 11:30pm / 10:30c
The Word - Rand Illusion
www.colbertnation.com
Colbert Report Full EpisodesPolitical HumorMichael Moore

Почитателите на идеологическата екзотика и утопизъм на "Обективизма" няма да спрат да ни мъчат с пламенната си отдаденост (то е и тяхно право), но нищо не ни кара да им вярваме.

В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.