Летен фестивал на БСМ

Днес, в края на деня имам малко свободно време и реших да го използвам да ви разкажа с какво се занимавам в последно време.

В края на тази седмица - 30-31 август, в Русе ще се проведе традиционният летен фестивал на БСМ. Тази година той ще събере над 150 млади социалисти и социалдемократи от всички краища на България, които в рамките на двата дни ще обсъждат ролята на гражданското общество в политическия живот на България. Ето защо мотото на фестивала ще бъде "Европа на гражданите".

Гражданското общество е безкрайна тема, с която често се злоупотребява от страна на журналисти, социолози, политолози и най-вече...политици. Но гражданското общество е със сигурност най-важното условие за изграждането и заздравяването на една силна и действаща демокрация.

И за да не се ограничава дискусията за пореден път до това колко е важно да има гражданско общество решихме да поканим за участие хора и организации от обществения сектор, които да разкажат за собствени успехи, които са постигнали. Политически успехи, които не са преминали през партийните централи и не обслужват нечий частен интерес, а са били постигнати посредством обединението на обикновено хора, водени от обща идея за общото благо.

Толкова засега. Но ще имам още за разказване.

Цитат

Днес нямам тема, по която да ви пиша, затова пък реших да ви споделя един много готин цитат, който намерих:

Едно общество, което омаловажава достойнствата на водопроводчиците, защото прокарването на канализация е нисша дейност, а толерира некадърните философи, защото философстването е висше занимание, никога няма да има нито добри водопроводи, нито добра философия. И тръбите, и теориите на такова общество ще си останат безводни.

Джон Гарднър, писател

Скромен икономически размисъл

New York Times са публикували много изчерпателен анализ на икономическата политика на Барак Обама, който включва и доста по-всеобхватни разсъждения за настоящето положение на американската икономика, както и на политиката провеждана в сферата на финансите от администрациите от Рейгън до наши дни. Статията е дълга и на английски, но си заслужава да бъде прочетена. Аз искам да обърна внимание само върху един аргумент:

When Bill Clinton raised taxes on upper-income families in 1993, his supply-side critics insisted that he would ruin the economy. As we now know, Clinton presided over the longest economic expansion on record, the fastest income growth most workers had experienced in a generation and the disappearance of the federal-budget deficit. His successor, Bush, then did exactly what the supply-siders wanted, cutting upper-income tax rates, and the results were much worse. Economic growth wasn’t quite as strong or nearly as widespread, and the deficit returned. At the very least, Clinton’s increases did no discernible economic damage.

Когато Бил Клинтън повиши данъците на семействата с високи доходи през 1993, критиците му настояваха, че това ще разруши икономиката. Както знаем сега Клинтън беше президент по време на най-дългата икономическа експанзия, отбелязвана някога, най-високият ръст на доходите, който повечето работници са изпитвали от една генерация насам и изчезването на федералния бюджетен дефицит. Наследникът му, Буш, след това постъпи точно така, както supply-siders искаха (става въпрос за поддръжниците на теорията на "икономиката на предлагането", която подчертава важността за икономическия растеж на данъчните облекчения и поощряването на бизнеса), орязвайки данъците за домакинствата с високи доходи и резултатите бяха много по-лоши. Икономическият растеж не беше толкова висок или всеобхващащ, а дефицитът се завърна. Най-малкото Клинтъновите увеличения на данъците не нанесоха каквато и да е забележима икономическа вреда.

Споделям това, защото прекалено много хора се опитват да ни убедят, че безпринципното намаляване на данъци, въвеждането на плосък данък и пр. мерки, които се налагат в България през последните години, облагодетелстват цялото общество, докато всъщност истината е, че те не облагодетелстват никой друг освен едно малко, ограничено, оядено малцинство, което и без данъчни облекчения е достатъчно облагодетелствано.

Така че според мен е време в България да се проведе по-сериозен дебат за финансовата политика, не само от гледната точка на редистрибуция/справедливост срещу растеж, която както виждаме изобщо не е валидна, а и от тази на устойчиво развитие и гарантирана на финансовата стабилност на страната в условията на променящия се свят. Дебат без догматизма на икономическата религия, наречена неолиберализъм.

Какво прави ДАМС?

Младежка "лаборатория" за идеи. Така твърдят поне в днешния брой на в-к "24 часа". Или иначе казано - консултативен младежки съвет, който да съветва държавните институции.

Но с една важна подробност - новият орган няма да има ръководство и структури, всички ще участват на доброволен принцип, властта ще има партньор и коректив, който да представлява българската младеж. Така твърди Михаил Балабанов, зам.-председател на ДАМС и бивш председател на Националния съвет на БСМ.

Има една опасна тенденция, която се наблюдава в обществото ни напоследък - това е жертването на легитимност. Как иначе да обясним факта, че в момента се набира някакъв консултативен съвет от млади хора без ясни правила и условия. С какво такъв съвет ще бъде легитимен?

И какво ще спечелим от това, че подобен съвет няма да има ръководство и йерархия. Мишо Балабанов твърди, че така ще се гарантира спокойната работа, т.е. "няма да има борба за кокала". За да се аргументира, той разказва някакви стари случки как депутати ходели на сбирките на подобни съвети преди да казват кой трябва да става председател. Е за какво е ДАМС тогава? Нали точно тя трябва да гарантира, че подобни неща няма да се случват, че ще има зададена нормална рамка, в която да работи цялото това нещо.

И с какво един съвет, който е "консултативен" (разбирай абсолютно беззъб), който няма ясна структура и йерархия и правила за представителство ще привлече активните млади хора, които реално искат да се нагърбят с проблемите на връсниците си?

Притеснява ме фактът, че в страната ни проблемите с неефективността на властта (няма значение на кое ниво - национално, общинско или частно) започват да се решават с... премахване на властта. Така преди време в проекта за нов устав на БСП беше залегнала идеята за хоризонтални структури на младежката организация на партията, т.е. "разделяй и владей".

Чрез лишаването от демократично представителство и демократично самоуправление в този случай отново се наблюдава осакатяване на младежкия сектор в посока на деклариране на формално свършена работа. И същевременно залагане на механизми това нещо да не сработи - много сходно на начина, по който се блокира всяка мярка, която има потенциала да засили демократичните устои на нацията.

Грузинска авантюра

Изпуснах малко началото на конфликта в Грузия, но бързо наваксах и то най-вече благодарение на чудесните новини, коментари и анализи в блога на Делян Делчев.

Обществото ни, в това число и блогосферата, се разделиха по традиционната линия русофили-русофоби, която трови умовете на прекалено много хора, живеещи в границите на любимата ни Република. Особено много ме изнервя фактът, че замъглените от любов или омраза умове изкривяват фактите до висоти, непознати и за нацистката пропаганда. Случайно или не, реално или имагинерно, ми се струва, че хората, които се самоопределят като „демократи”, „антикомунисти”, „идеалисти” и пр. водят в парада на лицемерието и двойните стандарти.

Познавам хора, които бяха против признаването независимостта на Косово и сега са твърдо против намесата на Русия в отношенията на Грузия със сепаратистките й области. Но познавам и такива, които припяваха оди на радостта за поредното разцепване на Сърбия и громяха „остарелия” принцип на ненамеса в суверенността на една държава, а сега сипят крокодилски сълзи за Грузия и нарушеният й държавен и демократичен суверенитет. Вярно е, че подобна е и разликата им в отношението към Путин и Саакашвили (който почерпи вдъхновение в политическите средства за спечелване на втори мандат от привидния си враг), но настоящето тържество на посредствеността и лицемерието е учудващо.

Иначе войната е гадна работа, откъдето и да я погледнеш. Както с грузинските грозотии, така и с руските изстъпления. Наслушах се на приказки за „несъразмерната” реакция на Русия. Може би е време за възрастните хора, които пишат в интернет да разберат, че в политиката и най-вече в международните отношения няма такова нещо като „несъразмерна” реакция. Войната има само една цел – с минимални усилия и ресурси да поставиш врага си на колене, така че да наложиш собственото си мнение и желани действия. Това направи Русия. Това е правила Великобритания по време на империализма, Османската империя на Балканския полуостров, САЩ в Тихия океан по време на 2СВ (кулминацията е двете ядрени бомби). Примерите не се изчерпват само с това.

Никой не може да си обясни обаче защо Саакашвили предприе толкова глупав и отчаян ход. Плод на неопитност, необузданост или откровена глупост беше решението му? Трудно е да се каже. Радан има теория, че всъщност авантюрата е била с цел Грузия да излезе „морален победител” в конфликта и с това да спечели позиции в международен план, включително покана за членство в НАТО и гарантиране сигурността на Грузия.

Моята теория се простира малко по-надалеч. Руската реакция и смазването и окупирането на Грузия е била желана от страна на САЩ. Един вид предизвикване на дивашки действия, които после да бъдат заклеймявани. По всичко личи, че постигнаха целите си – в Украйна вече се притесняват за собствената си сигурност виз-а-ви Русия, Федерацията ще има проблеми с всичките си съседи, с които се опитва да се държи като метрополия с колониите си (имам предвид бившите съветски републики), ЕС започва да се консолидира пред лицето на врага, Франция и Германия бързо смениха позицията си за членството на Грузия в НАТО и по всичко изглежда, че страната скоро ще получи план за членство. Това пък е и ще бъде голямата победа за грузинското ръководство.

Тоест американците измислят и налагат операцията срещу Южна Осетия. Саакашвили я провежда с ясното съзнание, че ще бъдат смазани. Спорно е дали наистина очаква помощ от САЩ, а американците де факто го предават, спокойни, че ще могат да му затворят после устата с наградата „членство в НАТО”; или Саакашвили е наясно, че целта е армията му да бъде смазана и страната да пострада, за да си спечели наградата след това.

Който и от вариантите да е верен обаче, едно е ясно: някои направи много гадна сделка. Разбира се изгубиха обикновените осетинци и грузинци. Дали САЩ жертваха съюзника си или Саакашвили собствената си армия и народ? Едва ли някога ще разберем, но пък можем да си направим изводите – в политиката и войната морал не съществува.

Снимка: Ройтерс

Тъмните рицари на българския капитализъм

Този материал трябваше да е за един чудесен филм. За съжаление ще се занимава с някои малко по-неприятни преживявания.

Снощи най-накрая се наканих да отида на "Тъмния рицар", главно заради едни приятели, които бяха решили да ходят в СИНЕПЛЕКС (киното в City Centre Sofia срещу х-л "Хемус") да го гледат в четвъртък вечер, защото имало намаление и билетът струвал само 5лв. Дотук чудесно, с много бързане успяхме да стигнем навреме с приятелката ми и да влезем да го гледаме.


Вече знаех, че филмът е на много високо ниво и като идея, и като изпълнение и му се наслаждавах с много голямо удоволствие. Докато... към 23:15, някъде около час и половина след началото на прожекцията в залата изведнъж влезе касиерката и каза "Моля всички да напуснат". Нямаше кой да спре филма, нямаше кой да ни обясни за какво става въпрос, някой спомена нещо за сигнал за бомба (може би във връзка с атентатите срещу веригата магазини "Пикадили"). Въобще организацията беше доста слаба, но набързо излязохме, аз си взех колата и се прибрахме. Билетите от прожекцията разбира се си останаха в мен.

Днес се обаждам в СИНЕПЛЕКС зареден с енергия, да искам презаверка на билетите. (Между другото много е трудно да им се намери телефонът - на собствения им сайт го няма! Намерих го от Програмата). И двете служителки бяха достатъчно любезни - първата беше от каса или нещо подобно, каза ми че няма информация за презаверки и най-вероятно няма да се правят такива. Помолих я да ми даде телефон на управителя. Отначало се опита да ми излезе с номера "елате на място", аз любезно й обясних, че съм зает човек и не мога да си губя времето. Даде ми телефон на управителя.

Обадих се там, другата жена ме помоли да се обадя след 10 минути, за да може да се свърже и да говори с управителя (не разбрах как се казва, но май е от женски пол - не че това има някакво значение). Обадих се малко по-късно и тя отново ми повтори, че няма да има заверки, тъй като сигналът за бомба не бил срещу тях, ами срещу друг магазин - тоест те не носели вина и отговорност за случилото се.

Отново любезно обясних (любезен съм си по принцип), че вината в случая е най-малко моя и че те носят както всички предимства, така и евентуалните недостатъци от това, че се намират на такова хубаво и популярно място като търговския център срещу х-л Хемус. Също така обясних на жената, че по този начин категорично ме изгубват като клиент завинаги, което е много глупаво от тяхна страна и ще изгубят много повече от един билет. Нямаше смисъл да й се карам, тъй като управителя така и не пожела да говори с мен, а говорех чрез тази жена, която е секретар или нещо подобно.

За щастие познавам едно момче, което държи видиотека и ми каза, че се познава със собственика на СИНЕПЛЕКС. Обадих му се и му казах просто да му предаде каква мечешка услуга му правят служителите му. И толкова.

Няколко въпроса:

• Какъв е смисълът, при положение, че киносалоните никога не са пълни на 100%, а в най-добрия случаи на 50% (поради това, че има много и се прожектират много филми), да отказват да ми презаверят билет? Смисъл - те само могат да спечелят от това, че залата им е по-пълна, защото им се намаляват разходите за излъчване, персонал, поддръжка и т.н.
• Не им ли е ясно, че ако дойда отново в киното, дори да гледам реално без пари филм аз ще похарча още пари за пуканки, кола, шоколад или нещо друго...?
• Не знаят ли, че е доста досадно преживяване да те изритат на средата на филма без да ти се даде ясно обяснение защо се случва и после вместо да ме молят да се върна аз да правя гимнастики и да им вдигам скандали? Ако бях на мястото на управлението на киното щях да предложа билет за който и да е филм по което и да е време на всички, на които прожекциите им са били провалени.

Та така. Мислех, че хората които се занимават с модерен бизнес в България поне знаят горе-долу как трябва да го правят. Едва ли ще се хвана да ги съдя, макар сигурно да имам основание, но не е в това въпросът. Пропуснатите им ползи от мен ще са много по-големи от 5-те или 8-те лева, които струва един билет.

Няма да призовавам никого да ходи или да не ходи в това кино. Вярвам, че всички, които прочетат това са достатъчно разумни сами да си направят преценка.

Politico.com твърди, че щабът на Джон Макейн е много по-лаконичен по отношение представянето на политическата платформа на кандидата.

Барак Обама винаги е много по-подробен в представянето на идеите и политиките си.

Споделям това, защото е интересно сравнение на фона на обвиненията, че всички приказки на Обама са хубави пожелания, зад които не стои нищо реално като идеи.

Снимка: AP