"Лъвчета"
в-к ДУМА
6 март 2008г.
Топъл петъчен следобед, приятен хотел в едно от хубавите предградия на София. Петдесетина момчета и момичета са се скупчили в центъра на обширна заседателна зала. в правоъгълник, оформен от масите, зад които обикновено участниците седят. Младежите са застанали на малки групички – някъде по двама-трима, на други места повече от пет, сякаш няма достатъчно място. Млад мъж, на вид малко по-възрастен от мнозинството участници, се обръща към всички: „Освен, че представяте различни политически сили, не забравяйте, че вие сте и представители на всички краища на страната ни – където стоите сега – това е важно!”Младежите не са съзаклятници на мистериозен ритуал, забранен за непосветени, а участници в първия семинар на младежките организации на „тройната коалиция” – Българска социалистическа младеж, Младежка либерална асамблея в НДСВ и Младежко движение за права и свободи. На третата година от управлението, при тънък баланс на доверие към правителството на „партиите-майки”, си е смелост да организираш и участваш в подобно мероприятие, но пък младите никога не са се славели със склонността си да се съобразяват с конюнктури и общественото благоприличие, особено когато смятат, че срещите им са за доброто на партиите им и обществото.
След първоначалното представяне и ролеви игри, подобни на описаната по-горе, тримата председатели на организациите-участнички – Георги Николов от БСМ, Борис Вардев от ЛМА и Корман Исмаилов от МДПС представят накратко всяка от организациите и отговарят на въпроси на другите участници. След дискусията всички се оттеглят на вечеря. От само себе си тихата вечеря се раздвижва с музика и танци - съвсем по младежки. По амбицията и устремеността, с която преследват танцовите стъпки, същите с които се борят за идеите си – често непопулярни в собствените им партии, може да се познае, че забавляващите се са млади и отговорни политици. Разговорите почти без изключение се въртят около политиката, няма и как да е иначе.
Макар вечерята да продължава до късно на следващата сутрин точно в 9:00 всички са на линия. Младите политици са отговорни. След ободряващите кафе и чай започва първият дискусионен панел с участието на Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на Коалиция за България (КБ) и Лютви Местан, зам.-председател на ДПС и на ПГ на ДПС. И двамата са млади политици и с отношение към младите хора. Атанас Мерджанов е един от учредителите на БСМ през 1994г., а Лютви Местан е председател на парламентарната комисия по образование и един от експертите на ДПС по въпросите на образованието. Дискусията с тяхно участие е на тема „Реализацията на младите хора в обществения, политическия и културния живот на страната”.
Основната идея в изложението на Атанас Мерджанов е, че младите хора са изиграли ключова роля по време на промените в края на 80-те и началото на 90-те като същевременно той отличава постиженията на БСМ като младежката организация на БСП, която благодарение на външния си статус спрямо партията, е имала възможността да се докосне до опита на западноевропейските държави и така да помогне на БСП през най-трудните й години, когато тя се намира в международна изолация.
От своя страна пък Лютви Местан казва, че единствено младостта не може да бъде предпоставка за способността на някой да внася иновации в политиката или в която и да е друга сфера, за него по-важно е образованието: „Ако ме питате какво ние бихме могли да направим за младите хора – на първо място да се създадат условия за придобиване на високо образование – не просто дипломата за висше образование, а съдържанието, качеството, което стои зад този сертификат.” Позиция, която по нищо не се различава от тази, на която и да е от организациите, участващи в семинара. Факт доказващ само, че партийните деления не могат да разделят стойностните идеи и мислещите хора.
Дискусията продължава с въпроси и размисли за образованието, реалното участие на младите в създаването на политиката. Сред многото мнения изниква нетипичен консенсус – срещите на трите младежки организации да станат редовни и да се провеждат на различни места из България, където младите хора реално имат нужда и желание да участват и да бъдат чути.
Следобед е вторият панел с участието на Илия Лингорски, зам.-председател на НДСВ. С него присъстващите обсъждат участието на младите хора в изпълнителната власт. Много от участниците имат ангажирано мнение по темата, тъй като работят на различни нива в изпълнителната и местната власт. Очертават се много проблеми – ниското заплащане в обществената сфера и присъщото му „текучество” на кадрите, за които държавата отделя значителни средства за подготовка и обучение. Краят на втория дискусионен панел е и краят на семинара. Младите участници се разделят с обещания да се срещнат отново в най-скоро време – сякаш всички разбират, че участват в нещо нетипично за българския политически пейзаж, осеян с грубо боричкане и агресивно отхвърляне на различното. Това не е случайно – и трите организации живеят с ролята си да бъдат мост към гражданите на едно общество, в което партиите като цяло се радват на особено голяма непопулярност. Неизказано, но разбрано остава това, че е важно да продължат да градят над това, което са постигнали до момента. Дано само някой не ги провали...
