Жоро от блога на Жоро и Първан задава въпроса "има ли смисъл от младежките партийни организации?"
Отговарям веднага - ИМА.
Проблемите, които Жоро изтъква в материала си са истински съществуващи такива, но те са проблеми на системата, в която работят младежките политически организации, а не на съществуването им.
Вярно е, че младежките организации са притегател за крайно амбициозни, готови на всякакъв компромис хора, които искат да се реализират житейски чрез политиката. Но съм готов да споря, че това се случва в младежки организации, в които е издигнато в култ подражанието и угаждането на партията-майка, и в които старшата структура има възможност за сериозно влияние. А има и други, макар и малко, младежки организации, които развиват реална дейност и имат истински идеи и желание за работа.
От друга страна се опасявам, че Жоро не взима предвид няколко наистина важни фактора, когато се обявява против младежките политически организации като цяло.
Преди всичко една стабилна и добре развиваща се младежка организация е способна да създава новите кадри, от които се нуждае всяка една партия. Младежката структура е школата, през която трябва да премине всеки един кандидат-политик, ако иска да научи основите на политическата игра и да не допуска елементарни грешки, когато вече е в голямата политика.
Защото каквото и да си мислим, политиката е точно това - игра, която се играе с някои не толкова красиви методи, като борбата за позиции и постове и това също е част от школата, стига да става по демократичен начин.
Казвам това последното, защото се притеснявам, че някой може да ме разбере погрешно. Борбата да си водещ, първи, е основата на политиката, но е важно как и на какво се базира тя. Ако всичко е назначения и борба за кокала, заради кокала, това не е добре. Но ако е борба за кокала, заради някакви идеи, които считаш за правилни - това е друго нещо. Ако не друго, приемете го на вяра от човек, който е виждал и едното, и другото в българското и международното социалистическото младежко движение.
Освен това, добре е никога да не забравяме, че човек сам и без съмишленици няма никакъв шанс да промени системата. Ако приемем, че партиите са дискредитирани и пазители на (лошото) статукво, разпускането на младежките организации и обучаването на отделни хора чрез фондации или други форми не дава много ясна представа как ще се наруши практиката на клиентелизма и слагачеството.
Унищожаването на младежките политически организации ще пресече възможността за създаване на млади свободомислещи хора, които чрез обединението си да постигнат целите си. Без такъв кръг хора, които да се поддържат взаимно, ще е много по-голям и процентът на разочарованите и демотивираните, на които им писва да блъскат стената с глава, и се отказват от заниманието с политика в името на собствена реализация.
От своята камбанария го виждам това в момента в много голяма степен, представям си какво би било, ако хората трябваше да се блъскат сами.
Разбира се, повечето от казаното тук е плод на заключенията, които съм си направил от работата си в БСМ и БСП. Но съм сигурен, че то може да се приложи за почти всички младежки организации. Още повече, че много от тях съществуват само номинално (като изключим МДПС).
Как бихме могли да постигнем една стабилна, демократична и работеща младежка политическа организация?
Преди всичко тя трябва да е независима. Това е голям плюс на БСМ, поне за мен. Организацията е напълно външна за БСП и от това произтича независимост във взимането на решения и формирането на политики. Разбира се, имало е хиляди опити за натиск в полза на едни или други решения. И много шамари по най-различни поводи. Другият важен фактор е финансирането. Няма какво да се залъгваме. Политическата дейност струва много пари. Това е проблем и на политическата ни система, но това е друга тема, която няма да засягам тук. Отново ще се позова на опита на БСМ, която мнозина услужливи другари се опитват да задушат тихомълком чрез орязване на финансирането.
Това са двата големи въпроси, които трябва да се решат, за да бъде една младежка политическа структура истинска и работеща.
Отговарям веднага - ИМА.
Проблемите, които Жоро изтъква в материала си са истински съществуващи такива, но те са проблеми на системата, в която работят младежките политически организации, а не на съществуването им.
Вярно е, че младежките организации са притегател за крайно амбициозни, готови на всякакъв компромис хора, които искат да се реализират житейски чрез политиката. Но съм готов да споря, че това се случва в младежки организации, в които е издигнато в култ подражанието и угаждането на партията-майка, и в които старшата структура има възможност за сериозно влияние. А има и други, макар и малко, младежки организации, които развиват реална дейност и имат истински идеи и желание за работа.
От друга страна се опасявам, че Жоро не взима предвид няколко наистина важни фактора, когато се обявява против младежките политически организации като цяло.
Преди всичко една стабилна и добре развиваща се младежка организация е способна да създава новите кадри, от които се нуждае всяка една партия. Младежката структура е школата, през която трябва да премине всеки един кандидат-политик, ако иска да научи основите на политическата игра и да не допуска елементарни грешки, когато вече е в голямата политика.
Защото каквото и да си мислим, политиката е точно това - игра, която се играе с някои не толкова красиви методи, като борбата за позиции и постове и това също е част от школата, стига да става по демократичен начин.
Казвам това последното, защото се притеснявам, че някой може да ме разбере погрешно. Борбата да си водещ, първи, е основата на политиката, но е важно как и на какво се базира тя. Ако всичко е назначения и борба за кокала, заради кокала, това не е добре. Но ако е борба за кокала, заради някакви идеи, които считаш за правилни - това е друго нещо. Ако не друго, приемете го на вяра от човек, който е виждал и едното, и другото в българското и международното социалистическото младежко движение.
Освен това, добре е никога да не забравяме, че човек сам и без съмишленици няма никакъв шанс да промени системата. Ако приемем, че партиите са дискредитирани и пазители на (лошото) статукво, разпускането на младежките организации и обучаването на отделни хора чрез фондации или други форми не дава много ясна представа как ще се наруши практиката на клиентелизма и слагачеството.
Унищожаването на младежките политически организации ще пресече възможността за създаване на млади свободомислещи хора, които чрез обединението си да постигнат целите си. Без такъв кръг хора, които да се поддържат взаимно, ще е много по-голям и процентът на разочарованите и демотивираните, на които им писва да блъскат стената с глава, и се отказват от заниманието с политика в името на собствена реализация.
От своята камбанария го виждам това в момента в много голяма степен, представям си какво би било, ако хората трябваше да се блъскат сами.
Разбира се, повечето от казаното тук е плод на заключенията, които съм си направил от работата си в БСМ и БСП. Но съм сигурен, че то може да се приложи за почти всички младежки организации. Още повече, че много от тях съществуват само номинално (като изключим МДПС).
Как бихме могли да постигнем една стабилна, демократична и работеща младежка политическа организация?
Преди всичко тя трябва да е независима. Това е голям плюс на БСМ, поне за мен. Организацията е напълно външна за БСП и от това произтича независимост във взимането на решения и формирането на политики. Разбира се, имало е хиляди опити за натиск в полза на едни или други решения. И много шамари по най-различни поводи. Другият важен фактор е финансирането. Няма какво да се залъгваме. Политическата дейност струва много пари. Това е проблем и на политическата ни система, но това е друга тема, която няма да засягам тук. Отново ще се позова на опита на БСМ, която мнозина услужливи другари се опитват да задушат тихомълком чрез орязване на финансирането.
Това са двата големи въпроси, които трябва да се решат, за да бъде една младежка политическа структура истинска и работеща.
